Дали ЕЦБ няма да прибегне до количествено улесняване?

Кризата с бюджетния дефицит и държавния дълг на Гърция постави Европейската централна банка (ЕЦБ) в незавидно положение. Дискусиите за това каква трябва да бъде правилната парична политика на ЕЦБ в сегашната напрегната за финансовите пазари ситуация стават все по-разгорещени.

Единственото нещо, за което финансовите анализатори са единодушни, е че ЕЦБ ще остави основната си лихва на рекордно ниското й ниво от 1% за 12-ти пореден месец през май. Точно преди година тя падна до най-ниската си стойност в исторически план заради тежката рецесия в Европа.

В началото на тази седмица обаче ЕЦБ изненада финансовите пазари, като премахна изискването си за минимален кредитен рейтинг за гръцките държавни ценни книжа. По този начин монетарната институция наруши отново правилата си, надявайки се да разсее страховете за фалит на Гърция.

Вместо това обаче световните финансови пазари реагираха с масови разпродажби на акции и евро, което падна под психологическото ниво от 1,30 долара за първи път от април миналата година насам.

Това може да се обясни от една страна с несигурността за това дали предложения на Гърция спасителен заем от 110 млрд. евро ще бъде одобрен от правителствата на европейските страни, начело с Германия.

От друга страна инвеститорите не са сигурни дали ЕЦБ ще има смелостта да направи същия компромис с Испания и Португалия, които също имат големи бюджетни дефицити, и освен това имат доста по-голям дял в европейската икономика в сравнение с Гърция.

Досега ЕЦБ подкрепи икономическото възстановяване на еврозоната като смъкна основната лихва до 1% и проведе аукциони, на които даде на банките в еврозоната достъп до неограничено финансиране за срок от една година при лихва от 1%. Сега анализаторите залагат и на възможността ЕЦБ да започне да купува държавни облигации на вторичния пазар.

Тази мярка е инструмент на т. нар. „количествено улесняване“, чрез което се увеличава количеството на парите в банковата система, а оттам и в икономиката, което спомага за активизиране на стопанската активност. Проблемът за активиране на тази мярка обаче се крие в Германия, за която тя е недопустима, защото по този начин ЕЦБ ще финансира бюджетните дефицити на европейските страни.

Освен това мащабът на покупките трябва да бъде драстичен – поне 600 млрд. евро според икономисти на Credit Suisse, цитирани от Bloomberg, защото толкова ще струва спасяването на Гърция, Испания и Португалия общо.

Трудната ситуация, в която се намира еврозоната, се дължи на липсата на сцепление и единство между отделните държави във валутния блок. Това увеличава още повече нуждата ЕЦБ да действа решително и да компенсира така липсата на координация между 16-те правителства от еврозоната.

Централната банка може да подкрепи финансовата система на еврозоната с покупките на държавни ценни книжа на вторичните пазари, т.е. от банките в еврозоната. По този начин тя ще подкрепи цените на ДЦК-та на закъсалите страни, както и балансовите отчети на банките, които ги притежават.

Това обаче крие големи рискове, защото може да увеличи фискалната безотговорност на други европейски страни. Ето защо икономисти предупреждават, че с подобна стъпка ЕЦБ може да даде началото на края на еврозоната.

Противоречивите мнения за това как трябва да действат ЕЦБ, еврозоната и Международния валутен фонд, за да се справят с фискалната криза в Гърция, превръщат страната в нещо като уникален за икономиката експеримент. Крайният резултат от него ще покаже дали са избрали правилния подход към проблема и дали могат да се справят с кризата на доверие на финансовите пазари.

Еврото се търгува с от % спрямо долара днес и към ч. българско време валутната двойка се котира на ниво от долара за евро.