Финансовата криза слага край на бурния растеж в Латинска Америка

В Латинска Америка пониженията на стоковите пазари и отдръпването на инвеститорите слага край на периода на най-бързия икономически ръст в региона от повече от три десетилетия, пише Bloomberg.

На цялата територия на Латинска Америка прогнозите за ръст се понижават заради опасенията от наближаваща световна рецесия. Валутите отслабват, като чилийското песо понижи в най-голяма степен стойността си спрямо долара от 19 години насам, а централната банка в Мексико използва 10% от резервите си, за да спаси своята валута. Цените на акциите и облигациите в региона също бележат понижения.

„През последните четири или пет години, целият регион отчиташе повишения и това са били най-добрите резултати от десетилетия“, казва Хосе Гера, бивш служител на централната банка на Венецуела. „Всичко това приключи. С кризата, темповете на растеж, които сме наблюдавали, са история.“

Правителствата, които вече са привикнали с рекордните цени на медта, петрола и износа на селскостопански продукти вероятно ги очаква изпаряване на бюджетните излишъци, което ще ги принуди да се обърнат за финансиране към нестабилните международни пазари. Ще им се наложи също да коригират разходните си планове и да съкратят харчовете.

По-голямото понижение в продажбите на дребно в САЩ от очакваното нанесе пореден удар за пазара на акции, облигации и валута в региона, тъй като инвеститорите са с нагласа за продължително понижение.

Венецуела, четвъртият най-голям доставчик на петрол за САЩ, предупреждава, че ще приема „строг“ проектобюджет за 2009 г., докато в Мексико изработват проектозакон за част от разходния план на страната, който предлага най-големия дефицит от 1990 г. насам. Петролът, който генерира около една трета от правителствените приходи на Мексико и половината от тези на Венецуела, вчера падна под 70 долара за барел за първи път от повече от година.

Правителствата на петте най-големи икономики в Латинска Америка са имали почти балансирани бюджети през първата половина на годината, благодарение на износа на стоки, отговарящ за около 4% от брутния вътрешен продукт, сочи проучване на Morgan Stanley.

От JPMorgan Chase & Co прогнозират, че мексиканската икономика ще отчете ръст само от 0,3% следващата година спрямо 1,4% за 2008 г. Бразилия вероятно ще регистрира повишение от 2,8% за 2009 г. спрямо 5,2% за тази година. Компанията е понижили прогнозите си за икономическия ръст във Венецуела до 2,5% от предишната за 3,5%.

Заради свиването на международните кредитни пазари, много страни вероятно ще бъдат принудени да намалят натрупаните спеставяния в резервите на централните си банки.

Централните банки в Латинска Америка вече са започнали да използват резервите си, за да защитят отслабващата стойност на валутите в страните им. Централната банка на Мексико е продала 8,9 млрд. долара от резервите си от чуждестранните си резерви на обща стойност от 84 млрд. долара миналата седмица, когато мексиканското песо се понижи с 16,3% спрямо долара. Досега тази седмица банката е продала още 2,3 млрд. долара.

Централната банка на Перу е продала 2,6 млрд. долара от резервите си от 29-ти септември насам, за да подкрепи перуанския нов сол. Централната банка на Чили, която на 30-ти септември съобщи, че ще предлага валутни суапове всяка седмица в продължение на месец, за да увеличи предлагането на долари, миналата семица удължи програмата на шест месеца и каза, че ще предложи до 5 млрд. долара за операциите.

Банките също променят курса на монетарната си политика заради влошаването на световния кредитен пазар. В Мексико, Чили и Перу, законотворците са променили тактиката си на повишаване на лихвените проценти за ограничаване на инфлацията.

Никой няма да се грижи за ограничаване на ръста в цените, защото икономиките ще започнат движение назад, казва Алфредо Коутино, икономист от Moody's Ecomomy.com.