Шведската централна банка (Riksbank) се изстреля надпред в пистата за агресивни лихвени повишения в четвъртък, когато регулаторът одобри ръст на лихвите в размер на 50 базисни пункта (б.п.), съобщи Ройтерс.
В резултат на увеличението основната лихва се покачи от 0,25% до 0,75%,
Покачването на цените на широка гама от стоки - от горива до храни - ускори инфлацията в страната до 30-годишен връх, което принуди централната банка да затегне паричната политика по-рано и по-агресивно от очакваното.
"Рискът от вкореняването на инфлацията в определянето на цените и заплатите нарасна", написаха от регулатора в свое изявление, като допълват, че предстоят още покачвания на цената на кредитите.
"Прогнозите на Управителния борд са, че лихвата ще бъде повишена допълнително и че ще е близо до 2% в началото на следващата година", пишат от финансовата институция.
Анализаторите, анкетирани от медията, очакваха този ход на Riksbank, след като потребителската инфлация достигна 7,2 на сто през май.
Ходът присъединява банката списъка с други регулатори, които вече предприеха по-агресивно покачване.
По време на второто си повишение на лихвата от май насам Австралийската централна банка разпери ястребови* криле и одобри най-голямото лихвено увеличение от 22 години насам в размер на 50 б.п.
Федералният резерв на САЩ към момента е лидер с повишение от 75 базисни пункта. От друга страна, Английската централна банка (АЦБ) предприема по-умерен подход с увеличения в размер на 25 б.п., докато Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви за първото си такова през юли.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.