Европейската централна банка (ЕЦБ) може да повиши основния си лихвен процент и той да излезе от негативната си територия до края на септември. Това заяви гуверньорът Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс, като допълни, че е възможно да има допълнителни лихвени повишения, ако инфлацията се стабилизира на целевото равнище от 2%.
Към момента основната лихва е на равнище от -0,5%, поддържано от 2014 г. насам, когато ЕЦБ се бореше с ниската инфлация. Това ниво означава, че банките плащат, за да държат сумите си в централната банка.
"На база перспективите е възможно да сме в позиция, която да ни позволи да премахнем негативните лихви до края на третото тримесечие", посочи Лагард в публикация в сайта на оглавяваното от нея ведомство.
Изказването ѝ единствено затвърждава вече установения ястребов* тон, който централните банкери предприеха през последните седмици.
Последните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че инфлацията в еврозоната се е стабилизирала през април на устойчиво високо равнище от 7,4%.
Основен двигател на инфлацията през миналия месец са били енергоизточниците (+3,70 процентни пункта), услугите (+1,38 процентни пункта), както и групата на храните, алкохола и тютюневите изделия (+1,35 процентни пункта).
В изказването си Лагард сигнализира, че може да има и последващи лихвени повишения в посока постигане на неутралното равнище (което нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж - б.а.).
"Ако видим, че инфлацията се стабилизира до 2% в средносрочен план, последващо нормализиране на лихвите към неутралното ниво би било подходящо", коментира Лагард. "Ако икономиката на еврозоната прегрее заради шока на предлагането, ще е логично лихвите да бъдат повишени постепенно над неутралното ниво", допълна централният банкер.
Ръководителят на европейския регулатор обаче предупреди, че не е било възможно темпът на затягане на паричната политика, както и размерът на лихвените повишения да бъдат определени от самото начало, тъй като икономиката е изправена пред шокове в предлагането, предизвикани от войната в Украйна и ограничителните мерки в Китай.
"Това създава повече несигурност относно темпа, с който сегашният инфлационен натиск ще намалее", каза Лагард.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.
преди 2 години Реалният лихвен процент представлява приблизително номинален лихвен процент минус инфлацията (вж. уравнение на Фишер). отговор Сигнализирай за неуместен коментар