Рекордната инфлация принуди Канадската централна банка да излезе извън зоната си на комфорт. Регулаторът предприе редкия ход да представи насоки относно лихвените повишения в опита си да държи под контрол инфлационните очаквания, пише Ройтерс.
Според икономистите обаче стратегията - версия на "бъдещите насоки", използвани по време на пандемията с Covid-19 - може да не работи толкова добре, колкото се очаква, и вместо това банката трябва да започне да действа по-бързо, за да повиши лихвите до неутрално ниво, а след това да сложи движенията на пауза.
"Имаме нужда от по-високи лихвени проценти", стана мантрата на централните банкери, повтаряна - с някои вариации - в поне седем техни изказвания от последните десет седмици. Гуверньорът Тиф Маклем също посочи, че лихвата - в момента на равнище от 1% - може да стигне ниво от над 3%.
Откритият подход за пътя на паричната политика - последно използван при затягането ѝ в периода 2017-2018 г. - цели да успокои търсенето, дори когато лихвите стимулират икономиката.
"Това е по-агресивен подход на комуникация, според който приспособяващата парична политика трябва да бъде премахната. Въпросът е: агресивен ли е достатъчно, когато инфлацията е 6,7%?", каза Ройс Мендес, ръководител по макростратегии в Desjardins Group.
"Обсъждането може да не е достатъчно, защото колкото по-дълго оставим паричната политика да стимулира икономиката, толкова по-вероятно е инфлационните очаквания да излязат извън контрол", посочи Мендес.
През март инфлацията в Канада се ускори до 31-годишен връх, достигайки 6,7 на сто.
Канадската централна банка посочи, че ходът не представлява "бъдещи насоки" - инструмент на паричната политика, използван два пъти досега и само в периоди на криза.
"В момента Управителният съвет на банката смята, че е важно канадците да разберат, че лихвите са напът да бъдат покачени", каза Пол Бадертшър, директор в отдела по връзки с обществеността във финансовата институция.
Към момента регулаторът е повишил два пъти основната лихва, но със сегашното си ниво от 1% показателят е по-малък от половината от неутралното ниво, което нито стимулира икономическия растеж, нито го ограничава.