В търсене на сигурни класове активи все повече инвеститори купуват швейцарски франкове. В резултат на това националната валута на конфедерацията става по-скъпа спрямо еврото. За първи път, откакто обменният курс на швейцарския франк спрямо еврото беше отвързан през януари 2015 г., швейцарската национална валута се котира под 1,05 франка за евро. Марк Брюч, главен икономист в застрахователя SwissLife, вече говори за „минишок на франка“.
Швейцарската валута поскъпна с цели 0,1% в петък, като мина над нивото на психологическата съпротива от 1,05 спрямо общата валута.
Търговците се запасяват със считаната за убежище валута, тъй като изглежда, че Европа е на ръба на четвърта вълна от Covid-19. Германия, най-голямата икономика в региона, отчете рекордни нови случаи на 100 000 жители тази седмица. Междувременно Австрия наложи блокиране, част от поредица от по-строги ограничения в Европа, за да овладее пандемията.
Улрих Лойхтман, експерт по валутните пазари в Commerzbank, вижда причината за преоценката в намаляващата готовност за поемане на рискове на пазарите. На фона на новите блокирания в Европа, например в Австрия, инвеститорите се опасяват, че четвъртата вълна ще засегне икономиката в Европа повече, отколкото например в САЩ. Това означава също така, че повишенията на лихвите в еврозоната са далеч във времето, докато в САЩ се очакват през следващата година, пояснява Лойхтман пред германския Handelsblatt.
Резултатът: доларът също поскъпна напоследък значително спрямо еврото. Швейцарският франк също не може да избяга от слабото евро. Според експерта на Commerzbank Лойхтман това може да окаже натиск върху Швейцарската национална банка (SNB).
Границата от 1,05 франка за евро отдавна се смята за неявен праг на болката за SNB. Централната банка се опитва - наред с други неща, за да избегне дефлацията в Швейцария, да не позволи на националната валута да стане твърде силна.
За последно швейцарският франк поскъпна рязко в началото на 2020 г. Лойхтман казва: „Тогава – самата SNB съобщи това с необичайна яснота – банката се намеси срещу по-нататъшно поскъпване на франка“. По онова време централната банка не позволи на франка да отиде под 1,05 франка за евро. Този път обаче тя не защити тази граница.
От гледна точка на Лойхтман това може да се дължи на факта, че и в Швейцария темповете на инфлацията се ускоряват. Това прави интервенциите за избягване на дефлацията по-малко спешни. Въпреки това SNB е в дилема, твърди Лойхтман. Котировката под 1,05 франка за евро може да привлече спекуланти, които се обзалагат, че франкът ще поскъпне допълнително.