Бундесбанк очаква висока инфлация и през следващата година

Германската централна банка (Бундесбанк) очаква инфлацията в Германия да остане сравнително висока и през следващата година. В представения в понеделник месечен доклад икономистите на централната банка предполагат, че от септември до края на годината ще са временно възможни темпове на инфлация между 4 и 5 процента.

„В началото на 2022 г. инфлацията вероятно ще се забави значително, но все пак ще бъде над 2% до средата на годината“, пише още в доклада.

Поради повишаването на цените на бензина и храните инфлацията през август беше 3,9 процента – най-високото ниво от почти 28 години. Много експерти предполагат, че е вероятно тя да се увеличи в посока към 5% през следващите месеци поради еднократни ефекти. Трудностите при доставката на някои суровини и компоненти като чиповете, които станаха дефицитни в резултат на коронавирусната криза, също повишават цените.

Това възпрепятства и развитието на индустрията. Бундесбанк посочва, че индустриалното производство се е повишило отново през юли за първи път от четири месеца. Този ръст обаче до голяма степен се дължи на еднократен ефект – съвпадането на училищни и фирмени празници.

Това важи особено за автомобилната индустрия. Според Германската асоциация на автомобилната индустрия (VDA) увеличаването на броя на превозните средства през юли е последвано от рязък спад през август и средно за двата летни месеца нивото е доста под това от пролетта. Общото промишлено производство през юли леко надхвърли нивото от второто тримесечие (+0,5%).

Като цяло според прогнозата на Бундесбанк икономическото производство на Германия вероятно ще се повиши по-силно през третото тримесечие, отколкото през пролетта, когато то нарасна с 1,6% спрямо първото тримесечие. Заради проблемите с веригата на доставки в индустрията обаче все още не се очаква да бъде достигнато нивото отпреди кризата от четвъртото тримесечие на 2019 г.

Германските банки налагат все по-често отрицателни лихвени проценти на своите клиенти - и по този начин са в състояние да намалят тежестта от паричната политика на ЕЦБ, става още ясно от месечния доклад.

„През 2020 г. депозитите на нефинансовите компании генерираха отрицателна лихва в още по-голяма степен, отколкото през предходните години“, обобщава Deutsche Bundesbank. „Средната възвръщаемост на депозитите за частни домакинства все още е положителна през 2020 г., но също продължи да намалява“.

От юни 2014 г. търговските банки в еврозоната трябва да плащат лихви, когато „паркират“ пари в Европейската централна банка (ЕЦБ). Тази депозитна ставка - на технически жаргон овърнайт лихва, в момента е минус 0,5 процента. От известно време централната банка отпуска квоти за определени суми, за да облекчи институциите.

Доста банки прехвърлят разходите за отрицателните лихви на своите клиенти. През последните месеци няколко кредитора намалиха надбавките за клиенти.

Като цяло според изчисленията на Бундесбанк разходите за лихви на местните финансови институции в депозитния бизнес вероятно са намалели с около 1,3 млрд. евро между края на 2019 г. и края на 2020 г. „Намаляването на разходите за лихви в депозитния бизнес с около 1,3 млрд. евро компенсира напълно нетните разходи за лихви поради отрицателната ставка в размер на малко под 1 млрд. евро през календарната 2020 г.“, заявиха от банката.

В същото време от Бундесбанк признават, че дългосрочният нисък лихвен процент представлява тежест за финансовия сектор. Според месечния доклад на централната банка „дори големият ръст на обемите в кредитния бизнес - особено при отпускането на нови жилищни заеми - не би могъл да спре спада на лихвените приходи”.