Турция удължи паузата си по отношение на промените на лихвените проценти в четвъртък, тъй като централната банка очаква ускорение на инфлацията, докато икономиката се възстановява от пандемията от коронавирус.
Комитетът по паричната политика към Турската централна банка остави основната институционална лихва на ниво от 8,25% за втори месец в съответствие с прогнозите на икономистите, информира Bloomberg.
Вместо това фокусът се насочи към възможността разходите за заеми да се повишат, след като централната банка предостави облекчение от 1,575 базисни пункта в девет поредни месеца, преди да спре през юни. В момента коригираните спрямо инфлацията лихвени проценти са сред най-ниските в света, докато държавните заемодатели отпускат кредити, а централните банкери осигуряват ликвидност, купувайки държавни облигации.
„С възстановяването на вътрешното търсене и увеличаването на ценовия натиск следващият ход ще бъде увеличаване на лихвите“, коментират анализатори на JPMorgan Chase & Co. „Прогнозираме първо увеличение през първата половина на 2021 г., но по-рязкото от очакваното възстановяване на търсенето може да доведе до повишени рискове за цените и финансовата стабилност, насърчавайки централната банка да действа по-рано“, заявиха те.
Турският министър на финансите Берат Албайрак заяви, че очаква V-образно възстановяване на икономиката, тъй като след блокадите срещу коронавируса търсенето се подобрява.
Властите разчитат на банките да отпускат заеми на бизнеса и домакинствата, за да избегнат паричните инжекции, които биха могли да влошат фискалните перспективи. Продажбите на жилища нараснаха над три пъти на годишна база през юни, когато купувачите се втурнаха да се възползват от кампанията за евтини ипотеки, ръководена от държавата.
Инфлацията се ускори за втори месец и вече е с над 5 процентни пункта над прогнозата на централната банка за 7,4%. t
Централните банкери заявиха, че все още осигуряват "разумна" реална норма на възвръщаемост въз основа на прогнозирания растеж на цените.
Междувременно лирата е една от най-лошо представящите се валути на развиващите се пазари през тази година, като поевтиня с около 13% спрямо долара. Все пак турската валута се стабилизира от май насам, благодарение отчасти на усилията на властите да засилят валутния курс.
„Но възстановяването на дефицита по текущата сметка евентуално ще промени пазарното възприятие за лирата, особено предвид макроикономически рискове, които нарастват с ускоряването на инфлацията“, смята Себастиен Барбе, ръководител на отдела за проучвания и стратегия за нововъзникващи пазари в Credit Agricole SA.
„Рефлационната политика и фактът, че кредитите за икономиката се увеличиха до най-високото си ниво от 2015 г. в реално изражение, също подхранват външните дисбаланси“, каза той, добавяйки, че централната банка трябва да бъде предпазлива по отношение на тези макроикономически дисбаланси.