Централната банка на Норвегия сигнализира, че ще трябва да поддържа основните си лихви на ниски нива в продължение на няколко години, ако иска да съживи икономиката.
Банката остави референтния си лихвен процент по депозитите на рекордно ниското ниво от 0%, след като направи три намаления по-рано през годината, за да помогне на най-богатата северна икономика да премине през кризата от Covid-19, информира Bloomberg.
„Настоящата оценка на Комитета за перспективите и баланса на рисковете предполага, че лихвеният процент най-вероятно ще остане на днешното ниво за известно време напред", каза управителят на централната банка Ойстън Олсън в изявление в четвъртък. н
„Прогнозата за лихвения процент предполага ставката да остане на сегашното ниво през следващите няколко години, последвани от постепенно покачване, когато икономическите условия се нормализират“, допълниха от банката.
През тази година Норвежката централна банка се опита да подкрепи икономиката, като изтри 1,5 процентни пункта от лихвения си процент, заплашвайки валутните интервенции и предоставяйки на банките евтин кредит. Като най-големият износител на петрол в Западна Европа, Норвегия е изправена пред двойна криза, заради безпрецедентният спад на цените на суровината и икономическото влияние на Covid-19.
Но последните данни сочат, че най-лошото може да е приключило. Правителството на премиера Ерна Солберг бързо наложи строга блокада, която постави под контрол процента на заразяване на Covid-19 и позволи на Норвегия да отвори отново голяма част от икономиката по-рано от други.
Централните банкери сега прогнозират, че икономиката на континенталната част на Норвегия ще се свия с 3,5% през тази година. По-рано се очакваше свиване от 5,2%. Банкерите също така прогнозират, че през следващата година икономиката ще нарасне с 3,7%.
В своя Доклад за паричната политика бордът на Норвежката централна банка посочи, че има малък шанс тя да започне да повишава лихвите си веднага след 2022 г. През май банката сигнализира за нулеви лихвени проценти до края на 2023 година.
„Активността нарасна по-бързо от очакваното. Безработицата спадна с повече от очакваното, а цените на петрола се повишиха. Въпреки това активността е значително по-ниска, отколкото в началото на годината и съществува значителна несигурност по отношение на пътя към възстановяване “, посочват от банката.
Нещо повече, статутът на Норвегия като собственик на най-големия суверенен фонд за богатство в света дава на правителството значително повече възможности за предоставяне на фискална подкрепа от много други страни. Администрацията на Солберг вече обеща рекордни разходи в подкрепа на пазара на труда и бизнеса. Правителството планира да изтегли рекордните 368 милиарда крони (39 милиарда долара) от своя фонд за богатство, за да покрие допълнителните разходи.