Турция трябва да възстанови международното икономическо доверие към себе си, ако иска да осигури необходимото чуждестранно финансиране и да се върне към растеж, заяви бившият вицепремиер на страната Али Бабакан.
Той подаде оставка от Партия на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган през миналия юли заради "дълбоки различия" относно посоката на партията. През март той сформира партия „Дева“ („Препарат“).
Бабакан каза в интервю за Ройтерс, че Турция рискува поредния спад на лирата, освен ако не може да получи свежи източници на валута, но доверието в нейните икономически институции е ерозирало.
През миналата година Ердоган уволни управителя на централната банка, защото той не предприе намаляване на лихвите. Оттогава банката намали лихвените проценти доста под нивото инфлацията, но това създаде безпокойство относно нейната независимост. Освен това институцията е използвала милиарди валутни резерви, за да защити лирата, което подтиква Анкара да търси чуждестранно финансиране.
„Турция трябва да намери този ресурс скоро, но първо трябва да възстанови репутацията и доверието в управлението на своята икономика“, каза Бабакан.
„Институциите вече са загубили доверието си“, добави той. "Можете да диктувате цените на лука, но не можете да диктувате цената на валутата - това не е начинът, по който работят международните пазари", коментира бившият вицепремиер.
В момента проучванията на общественото мнение показват, че партията на Бабакан е с едва 1% или 2% подкрепа. Дори слабо покачване в доверието за Дева би могло да създаде проблеми за Ердоган, който е изправен пред избори най-късно до 2023 г. Бабакан заяви, че е малко вероятно правителството на Ердоган да се задържи до 2023 г., като добави, че очаква избори през следващата или през 2022 г.
Лирата е засегната от пандемията от коронавирус, както и от опасенията на инвеститорите за изчерпаните нетни валутни резерви и относително високите нива на външен дълг на страната. Анкара спечели известна подкрепа, когато Катар утрои съществуваща линия за валутен суап до 15 милиарда долара през миналия месец.
Инвеститорите и банкерите смятат, че Турция би въвела контрол върху капитала, като лимити за трансфери или тегления, само при най-лошия сценарий. Бабакан обаче каза, че Анкара вече се насочва в тази посока.
„Капиталовият контрол не е черно-бяла зона, а се състои от нюанси на сивото. Турция върви към по-тъмно сиво “, каза той.
Европейската централна банка (ЕЦБ) може да удължи своята суап линия, за да защити ключовия си търговски партньор, каза той. „Ако турската икономика се срине днес, това би навредило на икономиките на Европа. ЕЦБ сигурно вижда това и трябва да играе активна роля", смята Бабакан.
преди 4 години Ми като си държиш спестяванията кеш в банка, кой ти е виновен? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Турската централна банка смъкнала лихвите под нивото на инфлация.(за което я упрекваме). Малко ме интересува Турската централна банка.По важно е защо ЕЦБ смъкна лихвите доста под нивото на инфлация ? Не изяжда ли така нашите спестявания.... ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар