След критиките Русия планира да увеличи стимулите за икономиката

Изправен пред най-лошата рецесия от над десет години, Владимир Путин планира да разгърне нов план за разходите на Русия. Правителството на страната съобщава, че планът предвижда подкрепа, равна на една десета от брутния й вътрешен продукт, предава Bloomberg.

„Много държави подкрепят търсенето, за да улеснят възстановяването, но Русия не прави това“, казва Олег Вюгин, бивш високопоставен служител в централната банка и финансовото министерство. "Русия има капацитет да помогне повече, но правителството не иска да поема рискове, тъй като цените на петрола са непредвидими", каза още той.

Данните на министерството на икономиката отразяват огромната промяна в бюджета на Русия от излишък през миналата година до дълбок дефицит през тази година, ход, главно заради понижаването на цените на петрола, основния износ на страната. Прогнозите за действителния стимул варират от едва 1,3% до не повече от 6,8%, ако са включени гаранции за заем и други косвени разходи.

Министерството на икономиката обяви мащабът на правителствената помощ действително се равнява на една десета от брутния вътрешен продукт на страната.

Първоначалните планове за стимулиране бяха критикувани като скромни в сравнение с други страни.  В резултат на това във вторник Путин ще представи  Национален план за икономическо възстановяване.

Проектът предвижда общи разходи от 8,7 трилиона рубли (123 милиарда долара) през следващите две години, като 2,5 трилиона са разпределени за стимулиране през 2020 г. Той добавя мерки, включително заеми и намаляване на данъците. Разходите за здравеопазване се увеличават с 50% върху първоначалния бюджет на Русия за 2020 г.

„Фискалният стимул остава сравнително вял“, казва в доклад Владимир Осаковский, икономист от Bank of America Corp. „Като се има предвид, че някои от новите инициативи за разходи могат да бъдат насочени към 2021 г., обявеният нетен фискален стимул може да бъде ограничен до около 1% -1,5% от БВП“, каза той.

Анализаторите на Citigroup Inc. изчисляват, че стимулиращите мерки възлизат на около 6,8% от БВП. От Института за международни финанси казват, че директният фискален стимул е само около 1,3%, а Bloomberg Economics твърди, че разходите за преодоляване на кризата достигат 3,5% от БВП.

Попаднал между икономически спад от блокадата срещу вируса и спада на приходите в бюджета след понижаването на глобалните цени на петрола, Кремъл предприема все повече помощи. Въпреки че петролът се възстанови от рекордно ниските си нива през миналия месец, цените на руската смес от суров петрол от  Урал все още са доста под 42-та долара за барел, необходими за балансиране на държавния бюджет.

Икономиката на страната може да се свие с 13% през второто тримесечие, а растежът може да спадне до 5,8% през тази година, според оценките на Bloomberg Economics. Елина Рибакова, заместник главен икономист в Института за международни финанси, смята, че планираният стимул ще даде нетен тласък на растежа от около 2 процентни пункта тази година.

„Подкрепата за гражданите през карантината и след това е много важна по време на тази криза“, заяви Константин Сонин, преподавател в Московското висше икономическо училище. „В най-лошия сценарий икономиката ще изпадне в депресия, подобна на тази от края  на 90-те години. Те трябва да харчат повече", каза той.