Централната банка на Турция понижи основните си лихвените проценти за осми път за по-малко от година, за да стимулира кредитирането и да смекчи икономическите щети от пандемията от коронавирус, информира Bloomberg. Комитетът за паричната политика, ръководен от управителя Мурат Уйсал, намали референтната институционална лихва с 1% до 8,75% от 9,75%. Това е осмото поредно понижение на лихвите през последната близо една година - от 24 процента през юли, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган смъмри централния банкер на страната, че не е следвал инструкциите му за равнището на лихвите. Теорията на Ердоган, че понижението на лихвите означава по-ниска инфлация е точно обратното на традиционната икономическа теория.
Членовете на Комитета заявиха, че прогнозите им за нивото на инфлацията в края на годината може да не се осъществят след спада в цените на суровините и въпреки обезценяването на лирата. Към 15:15 ч. българско време едно евро се разменя за 7,60 турски лири.
„Още едно съществено намаляване на лихвите е ясен индикатор, че приоритетът сега е подкрепата на икономиката, която е изправена пред перспективата за рецесия“, казва Пьотр Матис, стратег в Rabobank . „Но това също предполага, че лирата е още по-малко привлекателна, което означава, че централната банка трябва да отдели повече средства за валутни интервенции“, добави той.
Цикълът на облекчаване все по-често излага лирата на глобални разпродажби. В същото време международните резерви на страната намаляват поради намесата на държавни кредитори за подпомагане на валутата. т
Турската инфлация се забави за първи път от октомври насам през март, достигайки 11,9%. „Спадът на цените на петрола и вътрешното търсене на фона на глобалната пандемия оказват натиск върху инфлацията“, каза Уйсал в неделя. Централната банка може да актуализира прогнозата си за инфлация в края на годината, която в момента е 8,2%, при издаването на следващия си тримесечен отчет на 30-и април.
Икономическата активност в Турция е пострадала от мерките, предприети за овладяване на коронавируса. Износът от страната е спаднал с почти 18% на годишна база през март, а доверието сред турските производители се е понижило до най-ниското си ниво след световната финансова криза от 2008 г.