Централната банка на Япония трябва да преразгледа политическата си рамка, за да стимулира икономиката, която може да изпадне в рецесия заради влиянието на коронавирусната епидемия, заяви член на борда на институцията, цитиран от Ройтерс.
Въпреки че не е нужно незабавно разширяване на стимулите, централните банкери са готови да действат, ако епидемията заплаши крехкото възстановяване на Япония, каза Гуши Катаока.
„Не мисля, че централната банка трябва да предприема допълнителни облекчителни мерки в отговор на епидемията от коронавирус. Първо трябва да разгледаме колко сериозно ще бъде въздействието на заразата“, каза Катаока на пресконференция след среща с бизнес ръководители в град Оцу в Западна Япония.
„Ако е необходимо, ще предприемем действия без колебание. Имаме различни средства за това“, каза той.
Бързото разпространение на коронавируса предизвика опасения от рязък глобален икономически спад, което повиши страховете на властите в Токио, че Япония може да изпадне в рецесия.
Катаока заяви, че е „много важно" правителството и централната банка да координират своите политики, за да извадят Япония от средата с „хронично“ нисък икономически растеж и ниска инфлация.
След това централните банкери трябва да преразгледат политиката си, за да определят ефективността на своите инструменти, каза той.
„В зависимост от резултата от прегледа на политиката, може да открием, че трябва да засилим паричното облекчаване или да извършим други промени“, каза Катаока. „В резултат на това можем да приемем нова стратегия за ускоряване на инфлацията“, добави той.
От своя страна управителят на Централната банка на Япония Харухико Курода отклони идеята, аргументирайки се, че институцията вече разполага с подходяща рамка за преодоляване на дефлацията.
След години, в които печатането на големи количества пари не успя да ускори инфлацията, през 2016 г. бордът на централната банка направи цялостен преглед на политическата си рамка, довел до въвеждането на контрола на кривата на доходността.
Катаока повтори мнението си, че основните лихвени проценти на институцията трябва да бъдат допълнително понижени, аргументирайки се, че икономиката вече е загубила скорост за постигане на неуловимата цел за инфлация от 2%.
Той каза още, че институцията трябва да изпълнява „ултра-свободна“ парична политика с ангажимент за действие, ако инфлацията се отклони от определен диапазон около целта от 2%.