Новият управител на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард обяви, че базираната във Франкфурт институция скоро ще направи стратегически преглед, първият от 2003 г.
Euractiv обяснява как се развива стратегията на ЕЦБ през годините и факторите, които подтикнаха бившият ръководител на Международния валутен фонд (МВФ) да стартира преразглеждането.
Каква е стратегията на ЕЦБ сега?
Основната цел на мандата на ЕЦБ е да гарантира стабилност на цените. През 2003 г. нейният основен орган за вземана на решения, управителният съвет, определи целта за нивото на инфлация от „малко под, но близо до 2%“, което би насърчило инвестициите и би стимулирало заетостта, като в същото време предпазва икономиката от дефлация.
Независимо от това, инфлацията остава упорито ниска – около 1%, явление, което накара много икономисти по света да се почесват по главите от недоумение.
Различните теории бяха изложени като възможно обяснение на явлението – от възхода на небрежната „гиг“ икономика или потискането на доходите на работниците чрез силно рекламирания процес на глобализация, до политическите шокове, като търговските войни и Brexit.
Инфлацията в контекста на климатичните промени
Все по-често ЕЦБ се сблъсква с призиви за преосмисляне на целта за инфлацията и този въпрос със сигурност ще бъде преразгледан от Лагард и компания, като това вероятно ще отнеме месеци.
В същото време банковият регулатор е под натиск относно засилването на действията за справяне с климатичните промени, а по-заможните страни като Германия разглеждат прегледа на ЕЦБ като шанс да поставят под въпрос ултра експанзивната ѝ политика.
Тези страни отдавана твърдят, че рекордно ниските и дори отрицателни лихви на банката, както и нейната мащабна програма за изкупуване на облигации, възпрепятстват спестяванията и помагат за ускоряването на цените на активите.
Прегледът ще бъде „идеална възможност за Лагард да размишлява върху неконвенционалните кризисни мерки, приети през последното десетилетие“, смята Фредерик Дукрозет, стратег в Pictet Wealth Management.
Целта трябва да бъде избягване на „нулиране“ на паричната политика, като се даде нова изходна точка за следващите осем години, добавя той.
Промяната в дефиницията на целта за инфлация на „около“ 2% вместо „малко под“ би била „желана и правдоподобна, само ако се опростят прогнозите и станат по-достоверни“, посочва Дукрозет.
Междувременно природозащитниците притискат ЕЦБ да екологизира както собствените си операции, така и инвестициите си в по-широката икономика чрез схемата за изкупуване на облигации.
Лагард призна миналата седмица, че „мандатът на ЕЦБ не е изменение на климата“, но каза, че климатичните рискове могат да бъдат вградени в нейното икономическо прогнозиране и в другите аспекти на нейната дейност, като банков надзор, без да се нарушава целта за ценова стабилност.
По-ясна комуникация
Досега заседанията на ЕЦБ бяха забулени в по-голяма тайна от заседанията на другите централни банки, като резултатите се публикуват седмици по-късно, без да се посочват участници, нито да се разкрива протокола относно гласуването на отделните членове на управителния съвет.
„Смятаме, че банката може да премине към по-прозрачен систематичен подход на гласуване на основните политически решения“, посочва Андрю Кънингам, икономист в Capital Economics.
Въпросът беше отново повдигнат след решението на УС на ЕЦБ през септември да рестартира схемата за изкупуване на облигации, която доведе до обществен спор, в който критиците представиха своите жалби пред медиите.
Лагард също се ангажира да сближи ЕЦБ с обществеността, като премахне излишния жаргон на банката, където една дума може да промени пазарите, но в същото време да остане неразбрана за масовия наблюдател.