Отрицателните лихви на ЕЦБ се сдобиват с все повече критици

Пет седмици след като Марио Драги предаде поста управител на Европейската централна банка, намирането на поддръжници за политиката му на отрицателни лихвени проценти става все по-трудно, информира Bloomberg.

Членовете на Управителния съвет, които намалиха основната лихва по депозитите до минус 0,5% малко преди края на мандата на Драги, все по-често представят това действие като необходимо зло, което обаче не бива да се задълбочава. Това, че Кристин Лагард се въздържа от коментари по отношение на паричната политика накара някои централни банкери да смятат, че тя няма да продължи подкрепата за този тип облекчаване, на заседанието на борда планирано за 12 декември. eu

„Не очакваме да намалят лихвите по-нататък“, заяви Сара Хевин, главен икономист за Америка и Европа в Standard Chartered Bank. „Не съм сигурна, че има консенсус, дали отрицателните лихви са лоши, но се чудя дали с този преход от Драги към Лагард всеки ще има възможност да изрази своите притеснения.“

Филип Лейн, гуверньорът на Ирландската централна банка, защити отрицателните лихвени проценти като допълнение към други мерки, които имат за цел да стимулират икономическата активност. В изказване от миналия месец той заяви, че те все още не са изпълнили целта си за увеличаване на средствата в оборота, като посочи липсата на повишение в цените като мотив за думите си. Той също така каза, че политиката принуждава банките да изискват по-висока възвръщаемост на инвестициите.

Алине Шуилинг, икономист от ABN Amro Bank NV, смята че слабостта на икономиката предполага още едно намаление на лихвите от страна на ЕЦБ, вероятно през март. „Има известно възстановяване на растежа, но то не е особено зрелищно“, каза тя.

И все пак липсата на широка обществена подкрепа за отрицателните лихвени проценти позволи на някои критици от средите на централните банкери да изразят негативното си мнение. Сред тях е управителят на Deutsche Bank AG Карл фон Рор, който миналия месец ги определи като „най-голямото предизвикателство пред европейската финансова индустрия“.

Двама от бъдещите нови членове на ЕЦБ взеха също толкова предпазливо мнение по отношение на лихвените проценти по време на изслушването си от Европейския парламент тази седмица. Италианецът Фабио Панета заяви, че служителите трябва да бъдат нащрек за "непредвидените последици от паричната политика". Неговата колежка от Германия Изабел Шнабел заяви, че институцията трябва внимателно да изслушва опасенията на избирателите относно „поднулевите“ нива на лихвите.

Подобно недоволство се изразява силно и в някои други страни от еврозоната.

Гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман и гуверньорът на холандската централна банка Клаас Нот, които са скептици за разхлабената парична политика, изглежда малко вероятно да подкрепят друго намаляване на процентите освен ако икономиката не се влоши значително. Засега изглежда, че тя се стабилизира.

Управителят на Централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос заяви тази седмица, че политиката за установяване на лихвените проценти под нулата в крайна сметка може да навреди на по-широкото възприемане на паричната политика.

Може би най-поразителното е, че управителят на Централната банка на Италия Игнацио Виско, дългогодишен привърженик на паричните стимули, започна да критикува политиката на отрицателните лихви, като заяви, че предпочита покупката на активи.

„Колкото по-дълго остават отрицателни и колкото по-ниски са, толкова по-голяма е вероятността от значителни отрицателни странични ефекти“, каза италианецът и добави: „Не насърчавам това“.

Една от последните банки, застъпваща се за намаляване на лихвените проценти през декември, JPMorgan Chase, също започва да се отказва от него. Икономистът Грег Фузеси каза, че „предвид липсата на какъвто и да е сигнал за промяна и времето, което отнема често на ЕЦБ за постигане на консенсус, става все по-трудно да се види как ЕЦБ ще успее да направи повече“.

Основното притеснение е, че политиката е близка до така наречената „степен на преобръщане“, при която вредните ефекти надвишават благоприятните. Отрицанието на Лейн, че подобна ситуация е близо, може да е валидно, но също така не е изненадващо, че централният банкер иска да разсее всяко впечатление за неефективността на паричната политика.

Той и много от колегите му, включително и Лагард, отбелязват, че извършването на повече държавни разходи може да намали времето за нормализиране на икономиката.

Накратко, централните банкери подхождат към последната си среща за тази година със „свито сърце“ по отношение на един от основните си инструментите си за политика на облекчаване.

Австрийският гуверньор Робърт Холцман заяви през септември, че отрицателните проценти не са устойчиви и ще трябва да бъдат преосмислени. Това все още е сравнително екстремно мнение за Управителния съвет, но тъй като скептицизмът се покачва и сред други членове заседанието на 12 декември изглежда ще бъде интересно.