След повече от шест години преговори през 2020 г. повече от дузина страни в азиатско-тихоокеанския регион ще подпишат това, което би било да се превърне в най-голямото търговско споразумение в света до този момент, предава CNBC.
Сделката, наречена Регионално всестранно икономическо партньорство (РВИП), включва всички 10 държави от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и пет от основните й търговски партньори: Австралия, Китай, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.
Заедно тези 15 държави съставляват близо една трета от световното население и глобалния брутен вътрешен продукт. Това прави оформящия се търговски съюз между тях по-голям от други регионални търговски блокове като Европейския съюз и споразумението за свободна търговия между САЩ и Мексико и Канада.
Преговорите започнаха с 16 държави, но Индия реши да не се присъединява към търговския пакт заради опасенията, че той ще навреди на местните й производители.
РЦИП беше обявено през ноември 2012 г. в Пном Пен, Камбоджа като инициатива на АСЕАН за насърчаване на търговията между държавите членки и шест други държави.
Тези шест други държави - Австралия, Китай, Индия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея - вече са подписали самостоятелни споразумения за свободна търговия с АСЕАН. Събирането на държавите в РЦИП би засилило търговията в целия регион чрез понижаване на митата, стандартизиране на митническите правила и процедури, и разширяване на достъпа до пазара, особено сред държавите, които нямат съществуващи търговски сделки помежду си.
Всички 16 държави започнаха преговори за създаването на РВИП през 2013 г., когато бе дадено началото и на разговорите за обособяването на друг основен търговски пакт - Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Като се има предвид отсъствието на Китай от тогавашната сделка, ръководена от САЩ, която също така беше определяна като най-голямата в света, много наблюдатели считаха, че РВИП е начинът Пекин да се противопостави на американското влияние в региона.
През 2017 г. обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп извади страната си от ТТП и наложи наказателни мита върхи няколко търговски партньори на Щатите заради това, което той определи като „нелоялни търговски практики“.
Търговската война между САЩ и Китай повлия негативно върху бизнеса на много азиатски износители, като намали търсенето на техните стоки и забави глобалния икономически растеж. Неотложността на сключването на РЦЕП се увеличи след всичко това.
Окончателният текст на търговското споразумение, съдържащ подробности за него, ще премине през правен преглед, преди да бъде подписан и да влезе в сила.
Според медии и атализатори РВИП е предимно полезено за търговията със стоки, тъй като постепенно ще намали митата за много продукти. Освен това сделката ще позволи на предприятията да продават същите стоки в рамките на блока, но ще премахне необходимостта от попълване на отделни документи за всяка експортна дестинация, предаде Ройтерс.
Дебора Елмс, изпълнителен директор на консултантския отдел на Asian Trade Centre, смята, че подписването на това споразумение ще помогне на азиатските производители да продават повече от своите продукти в останалата част от региона.
Но изглежда, че на РВИП все още му липсва качеството и обхватът на от Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (СРТРР). Последното е споразумението, което замени Транстихоокеанското партньорство след оттеглянето на САЩ.
Ройтерс съобщава, че по-конкретно, на РЦЕП – за разлика от СРТРР – му липсват поети ангажименти от страните членки за защита правата на работниците и околната среда.
РВИП обхваща и по-малко сектори на услугите. Това се смята и за една от причините, поради които Индия се взе решението да се оттегли от сделката.
Индия, която участваща в преговорите за създаването на РВИП от самото начало, отказа да се присъедини към търговския пакт поради опасения, че сделката ще навреди на местните й производители. Загрижеността на Индия относно условията на сделката беше едно от основните препятствия в последните преговори.
Някои членове на споразумението, като Япония, смятат участието на Ню Делхи за решаващо „както по икономически причини, така и за да бъде страната противовес на Китай“.
Индия е третата по големина икономика в Азия и голям потребителски пазар.
В доклад на The Economist Intelligence Unit се казва: „Без Индия РВИП ще бъде по-малко значим, но пътят му към пълното осъществяване стана много по-гладък“.