Токио държи на своята сегашна хлабава парична политика и не промени лихвите. Това реши Японската централна банка (BoJ) в четвъртък след два дни обсъждания.
Така централните банкери на третата по големина икономика в света реагираха по различен начин на икономическите предизвикателства от своите колеги в САЩ и Европа. Те наскоро облекчиха паричната политика в условията на глобална икономическа несигурност. Така например Федералният резерв на САЩ реши ден по-рано да намали основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта до диапазона от 1,75 до 2,00 процента, за да предотврати спада в икономиката на САЩ. Европейската централна банка също затегна своята вече свръх хлабава парична политика през миналата седмица.
Както се очакваше, централната банка остави „наказателната лихва“ по депозитите на финансовите институции на ниво от минус 0,1% с обещанието да насочи доходността по десетгодишните държавни облигации до около нула процента. Банката също така повтори заявлението си, че лихвените проценти трябва да останат на много ниско ниво за по-дълъг период от време. Решението за лихвените проценти бе взето с 7-2 гласа.
Но централната банка в Токио обяви освен това, че ще направи преглед на оценката си на цените и икономиката на заседанието си през октомври, като поощрява спекулациите, че може премине към ново облекчение на паричната си политика, но без да добавя парични стимули.
BOJ заяви, че трябва да обърне по-голямо внимание на възможността да се загуби инерция към нейната 2% инфлационна цел, тъй като чуждестранните икономики продължават да се свиват. Забавящият се глобален растеж подтикна ФЕД и Европейската централна банка да намалят лихвите при си при тази нова вълна на облекчаване, на която BOJ досега се съпротивлява.
Още преди призива на банката в четвъртък все повече икономисти - 83% в последното проучване на Bloomberg, заявиха, че следващата стъпка ще бъде обявяването на допълнителни стимули. През 2016 г. призивът на ЯЦБ за цялостна оценка на политиката предхождаше мащабно обновяване на програма със стимули, с фокус върху краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти.
„ЯЦБ ще преразгледа своята политика с мисълта за по-голямо облекчение“, казва Такеши Минами, главен икономист в Norinchukin Research Institute. „Както Курода каза, по-задълбочен отрицателен процент е вариант, но това със сигурност ще предизвика критики от финансовите институции“.
Като цяло японските търговски банки могат да продължат да получават почти безплатно пари от централната банка. Заемите за бизнеса и потребителските инвестиции трябва да останат евтини. Предисторията за решението е трайно ниската инфлация в Япония и несигурността за световната икономика, която е обременена от търговските конфликти, като тези между САЩ и Китай.
В продължение на години централната банка се опитва да стимулира икономиката чрез закупуване на ценни книжа в голям мащаб и засилване на инфлацията, която се счита за твърде ниска. Съгласно настоящите насоки, ЯЦБ обещава да поддържа нива на ултраниски лихви „за продължителен период от време, поне през пролетта на 2020 г.“
Спиралата от падащи цени, намаляващи заплати и свиващи се инвестиции парализира икономиката на страната от дълго време. Японците се възпират от покупки с надеждата за все по-ниски цени.