Драги: Целта за инфлация от малко под два процента е симетрична

В края на мандата си Марио Драги отново запали голям паричнополитически фойерверк. Когато президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) се срещна с пресата в четвъртък за предпоследен път след заседание на Управителния съвет, той обяви поредното облекчаване на паричната политика. Мрачните икономически перспективи, слабата инфлация, търговските конфликти и предстоящият Brexit налагат по-нататъшно намаляване на лихвите, оправдава решението Драги.

Както винаги, първоначално италианецът чете подготвено предварително обяснение на решенията на банката. 

Драги подчертава, че целта за инфлация от малко под два процента е симетрична. Това означава, че целта може да бъде надвишена за определен период от време. Засега за инфлацията важи фразата "близо до, но под два процента".

Прогнозата за инфлацията отново е понижена, казва Драги.  

През юни ЕЦБ все още очакваше инфлацията в еврозоната да нарасне до 1,6 процента до 2021 г. Съвсем наскоро обаче пазарно базираните инфлационни очаквания рязко паднаха. Инфлационните прогнози на икономистите от ЕЦБ са, както следва: 1,2 процента за текущата година, 1,0 процента за 2020 г., 1,5 процента за 2021 г. Това е по-ниска прогноза от тази от юни.

"Днешните решения бяха взети в отговор на факта, че инфлацията продължава да не достига равнището, към което се стремим. Всъщност постъпващата информация от последното заседание на Управителния съвет насам свидетелства за по-продължителна слабост на икономиката на еврозоната, запазване на отчетливи низходящи рискове и слаб инфлационен натиск. Това е отразено в новите експертни прогнози, които показват по-нататъшно влошаване на перспективата за инфлацията. Същевременно силното нарастване на заетостта и на заплатите продължава да допринася за устойчивостта на икономиката в еврозоната. С днешния широкообхватен пакет от решения по паричната политика ние предоставяме значителен паричен стимул, за да осигурим запазването на много благоприятни финансови условия, които подкрепят икономическия подем на еврозоната, по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и съответно устойчивото доближаване на инфлацията до целевите равнища в средносрочен план", каза Драги.

Италианският банкер подчерта, че инфлацията не само трябва да бъде близо до целта, но и да се стабилизира там, преди ЕЦБ да стане по-сдържана.

Както и при предишното заседание за лихвите, Драги облага задължение и към страните от еврозоната: държавите с фискално пространство трябва да го използват ефективно и своевременно (намек към Германия, б.р). 

"Що се отнася до фискалната политика, леко експанзионистичната фискална позиция в еврозоната понастоящем подпомага в известна степен икономическата активност. С оглед на влошаващите се икономически перспективи и все така изявените низходящи рискове правителствата с възможности за фискални маневри следва да предприемат ефикасни и своевременни действия. Необходимо е правителствата на държави с висок публичен дълг да провеждат разумна политика, която да създаде нужните условия за невъзпрепятствано действие на автоматичните стабилизиращи механизми. Всички държави следва да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа", каза още Драги.

От избухването на финансовата криза през 2008 г. ЕЦБ взе много спорни решения. Този път посоката на паричната политика може да бъде особено сериозна, както в политическо, така и в икономическо отношение. Например, според информация на Handelsblatt, в правителствените кръгове на Берлин царят опасения, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще гледа на облекчаването на паричната политика като на преднамерено манипулиране на валутния курс – и ще ескалира тлеещия търговски конфликт.

Точно това е напът да стане. Минути след решението на ЕЦБ от днес последва реакция от Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се оплака в Twitter, че САЩ, за разлика от Европа, нямат отрицателни лихви. 

European Central Bank, acting quickly, Cuts Rates 10 Basis Points. They are trying, and succeeding, in depreciating the Euro against the VERY strong Dollar, hurting U.S. exports.... And the Fed sits, and sits, and sits. They get paid to borrow money, while we are paying interest!

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) September 12, 2019

"Европейската централна банка, действайки бързо, намалява ставката с 10 базисни пункта. Те се опитват и успяват да обезценят еврото срещу МНОГО силния долар, нараняват износа ни .... А Фед седи и чака. На тях им плащат за вземане на пари назаем, докато ние плащаме лихва!".

Министърът на финансите на САЩ Стивън Манучин също разкритикува ЕЦБ. Той каза пред CNBC, че САЩ са фокусирани върху силния долар. „Отрицателните лихви в еврозоната са причина за безпокойство. Това би затруднило „добрата икономика", каза Манучин.

Много политици в Европа се опасяват и от въстание на избирателите, ако ЕЦБ понижава oще по-сериозно лихвите. По-голямата част от германците (53 процента) считат, че собствените им осигуровки са в риск в резултат на политиката на ниски лихви, показва резултат от представително проучване на института за изследване на общественото мнение Yougov от името на Handelsblatt.

От друга страна, в ЕЦБ няма разбиране към критиките от страна на Германия. Преди всичко човек трябва да предприеме мерки за противодействие, защото германската икономика навлиза в рецесия, но правителството в Берлин не се противопоставя на това и се придържа към "черната нула", вместо да увеличава правителствените разходи, твърдят източници от ЕЦБ.

Разривът между Европейската централна банка и германската столица рядко е бил толкова дълбок, колкото днес. През юни Драги обяви планове за по-нататъшно облекчаване на паричната политика през есента. Малко след това, за разлика от очакванията на мнозина, бе решено не президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, а ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард да наследи Драги начело на ЕЦБ. Много е вероятно французойката да продължи безпроблемно политиката на Драги на евтините пари, след като поеме функциите си през ноември.