Банкери и икономисти в защита на лимита на паричната политика

Бившият гуверньор на Английската централна банка Мервин Кинг се присъединява към централните банкери, които искат да се разбере, че паричната политика е близо до лимита си. Според него светът се изправя пред „огромно неравновесие“.

Централните банкери „трябва по-настоятелно да твърдят, че отговорът не е паричната политика“, каза Кинг в интервю за Bloomberg TV.

"Въпреки че централните банкери си купиха време, те не могат да направят много повече", смята той. Кинг допълва, че въвеждането на отрицателни лихвени проценти от някои банки свидетелства за това, че те са изправени пред „стопяваща се възвръщаемост“.

Коментарите на Кинг идват на фона на увеличаващите се въпросителни относно ефективността на паричната политика дори и в света на цетралните банкери.

Гуверньорът на Централната банка на Австралия Глен Стивънс заяви, че „може би трябва да бъдем по-ясни по отношение на това, което не можем да направим“.

Стивън Полоц, който е гуверньор на Централната банка на Канада, каза, че политиката „може би се намира на границата на максималните си възможности“.

Наследникът на Кинг – Марк Карни, заяви във вторник, че Английската централна банка има възможност да намали още основната лихва, която е рекордно ниските 0,5%. Лихвата бе понижена за последно именно по време на мандата на Кинг.

В Германия вицеканцлерът Зигмар Габриел коментира, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е достигнала своя лимит със стимулиращите мерки, нагазвайки в дебата относно курса на паричната политика в еврозоната и призива към правителствата да се намесят с по-високи разходи.

„ЕЦБ действа като имитиращо икономическо министерство, но тя не е създадена за това, защото единственият й инструмент е печатането на пари“, заяви Габриел в Берлин. „Където бюджетните инвестиции и импулсите на растежа липсват сред държавите члени на Европейския съюз, ЕЦБ се намесва с ликвидност.“

Въпреки че политиката на ЕЦБ „е доста проблематична“ за германците, които виждат как спестяванията им се стопяват заради спадащите лихви, президентът на ЕЦБ Марио Драги не бива да бъде оприличаван на „лош човек“. Централната банка просто реагира на средата на ниски лихви среда, насърчавана с годините на фискални ограничения в Европа, каза той.

„Хората са тези, които плащат цената за липсата на инвестиции и политика за растежа в Европа“, допълва Габриел.

Според него Пактът за стабилност и растеж, който залага ограничения за дълговете и дефицитите в 19-те страни членки на еврозоната, е създал гъвкавост, която трябва да бъде използвана, за да се стимулира растежът.

Политиката на ниски лихви, преследвана от ЕЦБ заради бездействията на правителствата, е „стимулираща програма за десните популисти“ в Европа, коментира още Габриел, които е и икономически министър на Германия. „Винаги е било ясно, че това е просто начин за купуване на време“, смята той.

По думите му решението на ЕЦБ от март да намали основната лихва до нула е ясен сигнал, че това време изтича и че ЕЦБ е достигнала своя лимит.

„Една централна банка не може сама да разреши кризата с растежа“, заключава Габриел.