Турските власти играят опасна политическа игра, която рискува да изпрати страната в тежка валутна криза, която да доведе дори до понижаване на рейтинга ѝ, предупреждават експерти.
През изминалата седмица кабинетът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган разкритикува централната банка, подтиквайки я към агресивно намаляване на лихвените проценти в подкрепа на икономическия растеж в навечерието на общите избори през юни. Политическият натиск смути инвеститорите, което изпрати лирата на рекордно ниското ниво от 2,629 за долар в четвъртък – третият пореден ден на рекордни спадове.
Исканията на Ердоган дойдоха, след като Централната банка на Турция понижи три от ключовите си ставки през миналия месец – вторият подобен ход от декември насам. Въпреки че банката е под натиск да облекчи политиката си в продължение на години, пазарите са притеснени от последните язвителни атаки, които може да означават край на независимостта на институцията.
"Миролюбивостта на Турската централна банка съвпадна с период на интензивен политически натиск, който е подкрепен само от скептицизъм на пазара по отношение на независимостта на централната банка и на доверието в нея", заявиха анализаторите на Barclays, цитирани от CNBC.
"Няма нищо лошо в съвместна политика между правителството и централните банки, но този вид конфронтация подкопава авторитета на Турската централна банка. Тя също така е контрапродуктивна, тъй като не се трансформира в макростабилност", каза пък Вишну Варатан, старши икономист в Mizuho Bank.
Турският премиер Ахмет Давутоглу се опита да успокои инвеститорите в четвъртък, като посочи, че централната банка на страната остава независима: "Няма нужда да се притеснявате за турското институционално устройство", каза той пред Съвета за външни отношения в Ню Йорк.
"Пазарът обаче е скептичен спрямо посегателството на Ердоган в паричната политика, а рискът е, че то може да доведе до валутна криза", каза Катлийн Брукс, директор по изследванията във FOREX.com. Всички погледи вече са насочени към следващото решение на централната банка, което ще бъде обявено на 17 март.
"Изглежда, че интересът на пазара е насочен само в една посока, когато става въпрос за турски лири, и тя е надолу. Ако гуверньорът на централната банка се оттегли през следващите дни или се поддаде на натиск от страна на правителството, то това може да предизвика нов силен ръст на валутната двойка USD/TRY", отбеляза още Брукс.
От Barclays се съгласиха, че разпродажбите на лирата ще станат по-тежки само ако централната банка се поддаде на Ердоган. "Потенциални агресивни съкращения на лихвени проценти ще потиснат и реалните лихви, въпреки че се очаква инфлацията да спадне през следващите месеци, което подкопава привлекателността на валутата", отбелязаха те.
Със загуба от около 10% спрямо зелените пари от януари насам, турската лира е една от най-лошо представящите се валути в света тази година.
Ако низходящата тенденция се запази, турската икономика може да бъде поставена в ситуацията да отделя още по-голяма част от БВП за изплащане на външни задължения. "Въпреки че общите нива на външен публичен дълг остават ниски – 36,6%, деноминираните в чуждестранна валута задължения са се увеличили, което оставя страната уязвима от валутна криза", продължи Брукс.
Конфронтацията между правителството и централната банка увеличава рисковете Турция да загуби инвестиционния си рейтинг през следващите няколко месеца, посочиха още от Barclays.
"Натискът върху Турската централна банка да намали лихвените проценти вероятно ще увеличи опасенията за по-широки политически рискове в страната, които се посочват като източник на натиск за намаляване на рейтинга на Турция както от Fitch, така и от Moody's", заяви още банката.
Затова тя препоръчва на инвеститорите да предприемат по-предпазлив подход към Турция, въпреки че страната е сред основните бенефициенти от спадащите цени на суровините.
преди 9 години Много добре казано. Само за "подпряните" бизнесмени не съм съгласен, защото"печелившите" са отново избрани от мафията в България индивиди. Тях закон не ги лови и са в правото си да ни грабят, а ние - в задължението да им плащаме сметките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ ПРЕВРЪЩАТ ЕДНОИМЕННИЯ ФОНД ВЪВ ВТОРА ЦЕНТРАЛНА БАНКА!!НЕЩО ПОВЕЧЕ - тези законодателни промени слагат кръст на ВАЛУТНИЯ БОРД целта на който бе да не седопуска РЕКАПИТАЛИЗИРАНЕТО НА ЧАСТНИ БАНКИ С ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА!!СКОРО ТОВА ЩЕ Е ФАКТ!ВЛИЗАМЕ ВРЕЖИМА ОТ ПРЕДИ 1997 ГОДИНА КОГАТО С ПУБЛИЧНИСРЕДСТВА СЕ КАПИТАЛИЗИРАХА ЧАСТНИ БАНКИ!РАЗЛИКАТА ТОГАВА И СЕГА Е ТАЗИ, ЧЕ ТОГАВА ТЕЗИ ЧАСТНИ БАНКИ БЯХА НА НАШИ "БИЗНЕСМЕНИ" , А СЕГА СА НА ЧУЖДИ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Я КАКЪВ РЕВ?!Турската централна банка за разлка от нашата е фактор в местното банкиране!За БНБ можем категорично да кажем, че НЕ Е българска банка!!Активите на Управление емисионно на БНБ до цент са "инвестирани" в ЧУЖДИ КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ от които БЪЛГАРСКОТО правителството получава ЗАЕМИ !!Маржа м/у доходността на БНБ и ЛИХВИТЕ по нашите ЗАЕМИ е с ДЕСЕТКИ ПЪТИ в полза на чуждите кредитни институции!В законодателното безумие се стигна до там, че местните банки които също не са български да получават ликвидна подкрепа не от БНБ както е по закон, а от ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ който ще се захранва с държавногарантиран дълг!!БЪЛГАРСКИЯ ДАНЪКОПЛАТЕЦ ДА ПЛАЩА ЗА ДЪЛГОВЕТЕ НА БАНКИТЕ!НЕ РАЗБИРАМ КАК МОЖЕ ДА ТЪРПИМ ПОДОБНИ БЕЗОБРАЗИЯ ПРЕВЪРНАЛИ НИ В ЕДНА ТРАКАЧНИЦА НА ЗАПАДНИТЕ БАНКОВИ ХИЕНИ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Но пък за силно задлъжнялият ЕС с средна задлъжнялост повече от 50% не е проблем ЕЦБ да намалява лихвата до 0.25%, че и надолу, та дори и да печати по десетки милиарди, за да спасява икономиката си. Но виж ако турция или русия или някой друг външнотърговски партньор продължи състезанието по печатане на пари то това е валутна криза?! НЕ НЕ И НЕ. Идва краят на този романтичен филм. Когато централните банки започнат да се надпечатват избухват социалните кризи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар