Ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ) като един от кредиторите в тройката инспектори, които наблюдават гръцката спасителна програма, не е лесна. На това мнение е членът на Изпълнителния съвет (ИС) на институцията Петер Прает, цитиран от MarketWatch.
ЕЦБ трябва да е стриктна при предоставянето на спешни заеми за банките. Това заявява пък колегата му ИС на ЕЦБ Йенс Вайдман в интервю за германския всекидневник Boersen Zeitung, цитиран от Ройтерс.
В сряда банката внезапно отказа да приема гръцки облигации като обезпечение при предоставянето на средства по линията на Програмата за спешна ликвидна подкрепа (ELA). Така ЕЦБ натовари Централната банка на Гърция с отговорността да кредитира местните банки и изолира страната, освен ако не постигне ново съгласие за продължаване на реформите.
Рискът се прехвърля върху Гръцката централна банка, но все пак ИС на ЕЦБ ще трябва да прецени как ще става отпускането на заемите.
„Смятам, че трябва да прилагаме стриктни стандарти по линия на ELA. Ако това би имало последици за финансовата стабилност, то тогава политиците трябва да поемат своята отговорност“, казва Вайдман. „Правителствата трябва да вземат решения дали и как да поддържат банките стабилни или да ги закриват. Все пак става дума за парите на данъкоплатците.“
„ЕЦБ трябваше да поеме роля, която поставя институцията под силен натиск“, коментира пред френския всекидневник Les Echos Питър Прает. Той казва, че централната банка не участва в преговорите с Гърция, а просто се придържа към своя мандат.
„Позицията на ЕЦБ е ясна – законът ни забранява да вземаме всякакви решения, които позволяват държавно финансиране чрез паричната политика“, заявява централният банкер.
Според него ще измине малко време преди резултатът от програмата за количествени улеснения на ЕЦБ да повиши инфлацията към целта от близо 2%.