Дилемата на Драги

С наближаващото заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ) на 22 януари пазарите започват да спекулират как точно ще изглеждат очакваните стимули от Марио Драги и компания, а не дали изобщо ще ги има.

Икономистите от Rabobank смятат, че банката трябва (и най-вероятно ще) предприеме най-простия вариант – да купува държавни облигации на страните от еврозоната, пропорционално на дела на емитентите им в ЕЦБ. И все пак някои въпроси остават без отговори.

В изследването, озаглавено "Възможностите пред ЕЦБ за покупка", икономистите анализират три варианта на прилагане на количествени улеснения в Европа, предава холандското издание Het Finance Dagblad.

Според анализа "най-справедливият" вариант е прибягването до "ключови капиталови трансфери", които ще създадат най-малко възможности за политическо оспорване. По този начин няма да бъде дадено "предимство на страни, които позволяват на техните бюджети и дългове да излизат извън контрол".

Останалите два варианта ca ограничените покупки само на облигации с най-висок рейтинг и даване на мандат на националните банки да изкупуват дългове, смятат от Rabobank.

Ако се прибегне до втория вариант – ограничените покупки само на облигации с най-висок рейтинг, анализът показва, че ЕЦБ ефективно ще изтласка частните инвеститори от пазара на високорейтингови книжа, тъй като програмата ще включва само германски, френски, люксембургски, холандски, австрийски и финландски облигации.

Що се отнася до последния сценарий, то изследванията сочат, че ЕЦБ би могла, най-общо казано, "да си измие ръцете", оставяйки мръсната работа по излизане от дефлационната спирала на отделните национални централни банки.

Въпреки това редица въпроси продължават да са без отговори. На първо място, как и кой ще определи границите за покупките – или с други думи, колко голяма в крайна сметка ще е европейската програма за изкупуване на активи.

От Rabobank предупреждават, че обсъжданата вече програма за 500 млрд. евро би била прекалено голяма, освен ако ЕЦБ не иска да наруши заявката да не купува повече от 30% от дълга на всяка страна. Едно евентуално прибягване до програма в подобен размер ще доведе до удряне на тавана при естонските, латвийските, литовските, гръцките и кипърските облигации. При сценарий с 1 трлн. евро в списъка ще попаднат и книжата на Люксембург и Словакия. Вариант, включващ 1,5 трлн. евро, пък е прекалено "нереалистичен".

Друга проблемна част от програмата ще е фокусът на покупките – дали ще бъде включен единствено държавен дълг или и корпоративен.

Не на последно място стои въпросът и с цялостната ефективност на програмата. "Ние оставаме скептични относно ефективността на всяка програма за количествено облекчаване. ЕЦБ също така ще трябва да помисли за алтернативни или допълнителни планове за в бъдеще", посочва още анализът на Rabobank.