Какъв е истинският аргумент срещу количествените улеснения в Европа?

В този ред на мисли по-ниските дългосрочни лихвени проценти по държавните облигации в еврозоната едва ли ще подобрят условията за финансиране на корпоративния сектор и ще стимулират търсенето на инвестиции. От друга страна, в САЩ много по-голям дял от инвестициите идват чрез емитирането на облигации, които могат да имат по-дълъг матуритет от финансирането чрез банкови заеми. Освен всичко ценообразуването на тези облигации става посредством спредовете спрямо кривата на доходност на правителствените облигации, което означава, че количествените улеснения ще имат незабавно въздействие върху разходите за финансиране на предприятията.

За домакинства основното въздействие от по-ниските лихвени проценти се усеща чрез ипотеките. Но по-голямата част от Южна Европа разчита главно на плаващи лихвени проценти. Това означава, че количествените улеснения няма да достигнат, да речем, до испанските домакинства, чиито ипотеки са индексирани чрез краткосрочните лихвени проценти, които вече са близки до нула.

В САЩ домакинствата имат опция да предплащат ипотеките си, когато лихвените проценти спаднат. Освен това ипотеките обикновено са секюритизирани. Това означава, че спад в скоростта, с която пакетите от ипотеки могат да бъдат продавани на пазара може да има силно въздействие върху разходите на домакинствата, тъй като по-ниските дългосрочни лихвени проценти обикновено водят до вълни от ипотечно рефинансиране, оставяйки домакинствата с по-ниски месечни плащания и съответно с по-висок разполагаем доход.

Когато централната банка купува големи количества облигации, всички цени на активите, включително тези на жилищата, се увеличават. Тук също американският пример подвежда Европа. Финансовата система отвъд Океана позволява на домакинствата да си набавят капитал сравнително евтино, основно чрез рефинансиране на цялата ипотека.

Това практически е невъзможно в повечето страни в Европа, особено в Германия, където политиката относно размера на кредита остава консервативна, рефинансирането е скъпо, а повечето банки не са особено положително настроени към опитите за финансиране на ваканция или нова кола.

Освен това по-високите цени на жилищата и наемите разпределят доход от по-бедните домакинства, които обикновено живеят под наем, към по-богатите домакинства, притежаващи къщи. Но бедните традиционно имат много по-висока склонност да харчат, отколкото богатите. Един бум от наемане на жилища в дадената страна всъщност може да доведе до по-ниско съвкупно потребление на други стоки.

Различията във финансовата структура показват коренните противоположности между пазарите от двете страни на Атлантика. Макар че количествените улеснения могат да сработят в условията на задлъжняла икономика, притежаваща гъвкава финансова система, като САЩ, те може да имат обратен ефект в икономика с консервативна финансова система. По-скоро това, отколкото страхът, че ЕЦБ може да предприема покупки на недоброкачествени активи на неблагонадеждни правителства, е истинският аргумент срещу печатането на пари в еврозоната.