Разходите за финансиране на гръцкото правителство спаднаха в сряда след информациите, че Марио Драги днес ще притисне Европейската централна банка да включи гръцки и кипърски заеми в своя план за изкупуване на пакетирани банкови кредити, пише Financial Times.
Очаква се ходът, който е проектиран да намали счетоводните баланси на банките и да увеличи кредитния капацитет на бизнеса, да има положителен ефект върху гръцката икономика, която остава една от най-слабите в еврозоната.
Цената на 10-годишните гръцки облигации нарасна в сряда сутринта, като доходността спадна с 30 базисни пункта и прекрати наблюдаваните напоследък разпродажби. В късния следобед доходността се покачи минимално до 6,51%.
Преди новините от Драги разходите за финансиране на гръцкото правителство докоснаха двумесечен връх, тъй като инвеститорите изразиха съмнения относно проницателността и надеждите на властите в Атина за по-ранен изход от спасителната програма. Днес към 11 часа българско време доходността по дългосрочните гръцки държавни ценни книжа е 6,44 на сто.
Успешното завръщане на Гърция на международните капиталови пазари бе доказателство за забележителния обрат на страната, която преди две години бе поела по пътя на неплатежоспособността и банкрута. Високите безработица и ниво на дълг към БВП, което се очаква да скочи до 177%, остават повод за притеснение.
Дебатите за това дали премиерът Андонис Самарас ще избави Гърция от програмата на Международния валутен фонд през декември – по същото време, в което страната приключва програмата си с Европейския съюз – и ще изгуби финален транш в размер на около 16 млрд. евро, се разгорещяват.
Въпреки че сега Гърция може да заема от международните капиталови пазари, доверието към облигационните й емисии до голяма степен се базира на продължаващото присъствие на международните кредитори.