Европейската централна банка (ЕЦБ) най-после постигна целта си – отслаби еврото. Нестандартното желание обаче може да има странични последици, по-специално в Източна Европа.
Стойността на единната валута спадна спрямо долара с 9% от своя връх през май и е в близост до най-ниското си ниво в последните две години. Очаква се тенденцията да продължи, след като ЕЦБ избра пътя на разширяване на размера на баланса си в момент, когато Федералният резерв на САЩ завършва своите покупки на облигации и започва да се изправя пред необходимостта от повишаване на лихвените проценти.
САЩ и икономиките от еврозоната поеха по различни пътища, както и доходностите по облигациите им, пише The Wall Street Jounrnal. Последващите последици от слабото евро биха могли да бъдат много съществени. По-специално източноевропейските икономики, които са тясно свързани с валутния блок, може да бъдат в огневата линия. През третото тримесечие полската злота, унгарският форинт и чешката крона поевтиняха с около 7,5% спрямо долара.
И нещо, което не е изненада - доларът се покачва, тъй като ръководителите на Фед коригират паричната политика. Но валутите от Централна и Източна Европа са исторически по-чувствителни към движенията в обменния курс на еврото спрямо долара в сравнение с други нововъзникващи пазари валути. В действителност, залагания върху тези валути спрямо долара е алтернативна версия на търговията с еврото.
Най-изложена на риск е злотата, отбелязват от Barclays, твърдейки, че инвеститорите трябва да залагат на по-нататъшно отстъпление на полската валута спрямо долара. Икономическият растеж на Полша се забави през второто тримесечие, а инфлацията остана отрицателна. Според изявление на гуверньора на централната банка Марек Белка свиване на лихвите е "много вероятно".
Полските лихвени проценти могат да бъдат намалени с 0,5-0,75 процентни пункта, смятат от Deutsche Bank. Това ще увеличи натиска върху курса на злотата, която също е уязвима за геополитически риск от Русия.
Ако ЕЦБ успее да съживи икономическите перспективи на еврозоната, това в крайна сметка ще се пренесе и на пазарите в Централна и Източна Европа. Но с оглед на инфлацията в еврозоната, която бе 0,4% през август, Марио Драги и компания изглежда са далеч от постигането на своите цели за насърчаване на баланса си. В този контекст предпоставките пред злотата и нейните регионални съперници ще продължат да бъдат уязвими.