Малко преди знаменателната пресконференция на президента на Европейската централна банка Марио Драги от миналата седмицата единната европейска валута се търгуваше дълго в близост до 1,40 щатски долара без видимо намерение да осъществява резки движения.
Тогава дойдоха магическите думи. Точно както в знаменитата "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол, и президентът на ЕЦБ може да възкликне: "Всяко нещо има поука, стига да можеш да я откриеш".
Между другото, Драги е голям майстор на вербалните интервенции. След вълшебните думи "..., за да бъде удобно... следващия път..." евро пое по съвсем нов курс.
Сега, само една седмица по-късно, европейската валута вече се намира 3-месечно дъно спрямо йената и долара. По този начин ЕЦБ си извоюва малко време по пътя на смекчаване на паричната политика в еврозоната.
Важно е да се отбележи, че в свой по-ранен коментар Драги посочи, че наличието на една силна валута е негативен фактор за икономиката, който допринася за дефлационните процеси. Той посочи като критично ниво за EUR/USD равнището от 1,40.
"ЕЦБ официално се присъедини към списъка на централните банки в света, ориентирани към обменния курс", посочи в свой анализ експертът от Bank of America Merrill Lynch Атанасиос Вамвакидис, цитиран от руския портал "Вести".
"Действията на ЕЦБ срещу засилването на еврото по наше мнение не са в противоречие с провежданата от страните от Г20 валутна политика", добави той.
Казано с други думи, ЕЦБ не извършва пряка намеса във валутния пазар, но по всякакъв начин се опитва да отслаби валутата си. Важно е обаче да се говори малко, а да се действа повече.
Според отделните сигнали, които изпращат различни доклади на ЕЦБ, институцията подготвя своеобразна смесица от всички нерестриктивни политики. Водещ елемент все пак ще са дългоочакваните по-ниски лихви, които ще целят стимулиране на кредитирането на реалния сектор.
Въпреки че привидно ще се окаже страничен ефект, породен от стимулите, основната цел на банкерите все така е отслабването на валутата. Подобни ходове са добре познати във времената след кризата. Първо – Федералният резерв, после – Великобритания и Япония. Сега идва ред и на еврозоната.
Дали обаче Драги и компания не изгубиха вече валутната война?
Във всяка една подобна монетарна "схватка" съответната централна банка трябва да защити валутата си от твърде силно укрепване или значителен спад. Голяма част от паричните средства на страните от развиващия се свят наскоро бяха подложени на разпродажби, което провокира централните банки да прибегнат до свиване на чуждестранните си резерви. Сега ситуацията се промени и вече поеха по пътя на покупките. Виждаме това в Южна Корея, Колумбия, Бразилия и Израел.
Председателят на Фед Джанет Йелън неведнъж заяви, че лихвените проценти няма да се повишат в обозримото бъдеще, намирайки подкрепа от облигационния пазар. Същевременно гуверньорът на Японската централна банка Харухико Курода посочи, че ако е необходимо, той е готов да разшири своята програма за стимулиране.
Явно дойде редът и на Драги да изпрати сигнал към пазарите. Само времето ще покаже обаче дали политиката на лесните пари ще е успешна, или Старият континент отново ще върви с поне една крачка назад от останалия свят.
преди 10 години Е Ц Б -бледо копие на Федералния резерв! отговор Сигнализирай за неуместен коментар