Йенс Вайдман – от д-р "Не" до д-р "Може би"

Йенс Вайдман се трансформира от д-р "Не" в д-р "Може би".

След дългогодишен период на изграждане на репутация като консервативен икономист гуверньорът на Бундесбанк и член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) изрази изненадваща подкрепа относно евентуалните мащабни покупки на активи, популярни с галещото слуха название "количествени улеснения".

Принципната му подкрепа за печатането на пари ще заздрави позитивната нагласа спрямо него от страна на колегите му, значителна част от които отдавна поддържат тезата за необходимостта от разхлабване на паричната политика на еврозоната, пише в свой анализ Bloomberg. 

Берлин традиционно е най-големият противник на програмите за изкупуване на активи като средство за преборване на кризата с дълга на еврозоната. Плановете за разширяване на стимулите за икономиката предизвикаха оставките на двама германски централни банкери и привлякоха серия от критики от страна на останалите, включително и от самия Вайдман.

Германия от своя страна, бидейки най-голямата европейска икономика, има най-значителна тежест на Стария континент при вземането на решения от всякакъв характер. Въпреки че мнозина политици, експерти, анализатори нееднократно призоваха ЕЦБ да прибегне до неконвенционални монетарни инструменти, за момента президентът на институцията Марио Драги остава твърд в решимостта си да пребори проблема по "стандартния начин".

"Коментарите на Вайдман са много важни и маркират първото в историята на еврото публично признаване, че Бундесбанк е на страната на количествените улеснения", заяви пред Bloomberg Джулиан Калоу, основател на базираната в Лондон Catalyst Economics Ltd.

През миналия месец Йенс Вайдман посочи, че количествените улеснения "обикновено не подлежат на обсъждане". Направеното на 25 март пред Market News International изявление дойде шест дни преди данните на Евростат да покажат, че инфлацията в еврозоната неочаквано се е забавила до 0,5% – най-ниското равнище от повече от четири години.

Малко по-късно, на 3 април, Марио Драги посочи, че длъжностните лица са единодушни в своето съгласие да използват неконвенционални мерки при необходимост, за да се даде тласък на цените. Той описа въпроса с количествените улеснения като "разглеждан" и "непренебрегван".

Подкрепата на гуверньора на Бундесбанк за количествените улеснения за щастие не е безгранична. Въпреки че "можем да преминем към по-нетрадиционни инструменти, Изпълнителният съвет се нуждае от още информация, за да обмисли формата и законосъобразността на всички покупки на активи", отбеляза Вайдман на 7 април. Той добави, че неговата оценка спрямо всички бъдещи политики ще бъде "в съответствие" с предишни такива, както бе при директните монетарни транзакции (Outright Monetary Transactions – OMT).

OMT се появи на сцената с обещание за неограничени покупки на облигации. Ходът последва изявлението на Драги от юли 2012 г., според което ЕЦБ ще направи "каквото е необходимо", за да спаси еврото.

Именно тогава Йенс Вайдман бе една от основните спирачки за разширяване на стимулиращия обхват от страна на ЕЦБ. По подобен начин неговият предшественик Аксел Вебер отхвърли Програмата за пазарите на ценни книжа (Securities Markets Program – SMP) след създаването ѝ през май 2010 г. Вебер хвърли оставката си през февруари 2011 г., докато Юрген Щарк напусна поста главен икономист на ЕЦБ по-късно същата година.

"Вайдман все още не е ентусиаст по отношение на количествените улеснения, но е малко по-непредубеден към евентуално обсъждане на подобнa мярка", зяави Ник Кунис, ръководител на звеното макроикономически изследвания в ABN Amro Bank NV в Амстердам.

"Той изглежда отворен към покупките на активи от частния сектор, но все още е малко по-предпазлив по отношение на държавните облигации. Все пак той е човекът, който се противопостави на OMT в разгара на кризата с държавния дълг. Очевидно обаче се е променил", допълни експертът.