Финансовата пропаст на САЩ си остава новина

И през тази седмица пазарните движения бяха доминирани от новините, или липсата на такива, за потенциалното разрешаване на проблема с финансовата пропаст на САЩ. Такова е мнението на Джеймс Хюз, главен пазарен анализатор на Alpari.

Тази седмица станахме свидетели на позитивни коментари от САЩ, където Белия Дом и Републиканците като че ли са подновили срещите си в опитите да намерят разумно за двете страни решение на проблема с финансовата пропаст.

Това подсказва, че двете партии вероятно са готови отново да преговарят, след като финансовият министър Тим Гайтнър даде ясно да се разбере, че няма как да има сделка, ако най-богатите 2% от американците нямат увеличение на данъците. Ако трябва да се вярва на коментарите на Обама, то съгласие може да бъде достигнато до седмица, но при положение, че увеличението на данъците бъде договорено.

Така реално може да има разрешениена ситуацията до края на годината, но това е прекалено оптимистично.

Във Великобритания пазарите отвориха доста позитивно в понеделник, като важният производствен PMI-индекс се оказа над очакванията за 47,3 пункта и обявеното ниво беше 49,1.
Това е само 0,9 пункта под водоразделната стойност 50, която маркира границата между свиващ се и растящ пазар.

Очакванията за вторник бяха, че много чаканият PMI-индекс за строителството ще спадне от 50,9 до 50,7 и все още ще индикира растящ пазар, но реалността е, че той отстъпи до 49,3 и това е най-ниското му ниво от август.

Най-важният от всички индекси обаче, този на услугите, не показа подобрение от предишното си ниво 50,6, а се снижи до 50,2 Това не беше добра новина за британската икономика, която е доминирана от сектора на услугите и благодарение на еднократни ефекти като Олимпиадата избегна рецесия в предишното тримесечие.

В еврозоната най-важното събитие беше пресконференцията на Марио Драги, на която той обяви така или иначе очакваното запазване на лихвата на ниво 0,75% Председателят на ЕЦБ намекна, че догодина може да станем свидетели на намаление на основната лихва през първата половина на 2013 година.

Драги сподели, че намаляване на лихвата е усилено коментирано, което беше възприето като заявление, че повече членове се обединяват около тази идея. Реално не можем да очакваме това да стане съвсем скоро при положение, че инфлацията все още е над 2%.

Освен това Марио Драги сподели, че ЕЦБ не би искала да прави стъпки, които биха окуражили държавите да отхлабят мерките за икономии и реформи, които да повишат конкурентноспособността.

Срещата не даде много информация или изненадващи прогнози, освен намаляването на прогнозите за икономически ръст, които бяха доста занижени.

Съществуват индикации, че прогнозите на ЕЦБ не са реалистични, като едната от тях е старт на възстановяването в края на следващата година и потенциален ръст от 2.2% през 2014-та. Това със сигурност ще бъде отново ревизирано на следващи срещи, което повдига въпроси за ненадеждността на икономическите предвиждания на Европейската централна банка.