Драги: Икономиката на еврозоната е слаба и изправена пред рискове

Икономиката на еврозоната е слаба и е изправена пред рискове, но инфлацията не представлява проблем, заяви президентът на европейската централна банка Марио Драги, цитиран от Ройтерс.

„Нивото на натиск на инфлацията ... намаля. Същевременно икономическият ръст в еврозоната остава слаб, при повишена несигурност, натежаваща върху доверието и нагласите“, каза Драги на пресконференция след обявеното понижаване на основния лихвен процент на ръководената от него институция до рекордно ниските 0,75%.

ЕЦБ понижи и лихвата по депозитите до нула, за да подпомогне преодоляването на кризата, поставила икономиката на региона на ръба на рецесията. Идеята да бъдат окуражени банките да се кредитират взаимно, вместо всяка вечер да влагат до 800 млрд. евро на депозит в ЕЦБ.

Днешните действия на финансовата институция се разглеждат и като подкрепа на съгласуваните мерки в края на миналата седмица от лидерите на страните-членки на Европейския съюз за преодоляване на дълговата криза.

Понижаването на основната лихва бе до голяма степен очаквано и дойде малко след разхлабването на монетарната политика във Великобритания и Китай. Решението на членовете на управителния съвет на финансовата институция е било единодушно.

На пресконференцията Драги отрече действията на финансовите институции да са били съгласувани. „Не е имало никакво съгласуване, нищо повече от естествената обмяна на мнения за състоянието на бизнес цикъла, за състоянието на икономиката и на глобалното търсене“, подчерта той.

Понижаването на основната лихва на ЕЦБ не се разглежда като панацея за проблемите на еврозоната, произтичащи от липсата на доверие в държавните и банковите финанси, но понижаването на цената по заемането на средства показва, че ЕЦБ е готова да подкрепи западащата икономика.

ЕЦБ бе подложена на натиск от инвеститорите и дори от Международния валутен фонд (МВФ) да предприеме смели мерки, като генералният директор на МВФ Кристин Лагард призова банката да поднови изкупуването на държавни облигации.

Не изглежда особено вероятно обаче ръководителите на ЕЦБ да последват съвета ѝ, тъй като повечето от тях разбират, че програмата на финансовата институция за изкупуване на облигации, която не е активна от няколко месеца, надхвърля правомощията на банката и е по-скоро в ръцете на националните правителства.

За сметка на това отслабващият инфлационен натиск осигурява достатъчно пространство за понижаване на основната лихва.

Макар да остава над поставената цел от малко под 2%, инфлацията напоследък се забавя и служителите на ЕЦБ очакват тя да достигне средно 1,6% през 2013 г.

Понижаването на основната лихва ще бъде приветствано от южноевропейските банки, които зависят сериозно от заемите от ЕЦБ за ликвидността си. Например понижаването на лихвата с 25 базисни пункта ще понижи годишните плащания по отпуснатите 3-годишни кредити на обща стойност около 1 трилион евро с 2,5 млрд. евро.