Десетата годишнина на еврото - без фанфари и с привкус на криза

"Това, което те трябваше да направят, бе да изберат някои европейски гении", твърди той, като предлага Леонардо да Винчи и Моцарт - двама души, които са живели преди създаването на сочените днес за техни родни страни съответно Италия и Австрия.

"Няма да успеете да създадете валута, която ще влезе в сърцата и умовете на хората, ако тя не е свързана с идентичността", твърди Прийор. "Историята на (френския) франк е един милион пъти по-интересна."

За германците (германската) марка символизираше възстановяването, възраждането, дори националната икономика след разрушенията от Втората световна война. Там, където отличителните белези на национализма бяха отхвърлени, имаше необикновено висока степен на гордост от валутата, символизираща експортната сила на страната.

На възпоменателна проява в германското министерство на финансите в средата на декември по случай годишнината на еврото, президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман отбеляза, че германски марки за над 8 милиарда долара все още са в обращение цяло
десетилетие по-късно.

Част от тях са държани в албуми за спомен, но други са скътани от страх.

Тун Бойтин, имигрантка от Китай, която живее в Берлин, била скептично настроена за перспективите пред новата валута. Само и само за да бъде от сигурната страна, тя запазила 200 марки.

"В онези дни германската марка бе толкова силна, и дойде еврото, и аз просто си помислих: "Това няма да проработи", си спомня тя.

Миналата седмица Тун гласувала малък вот на доверие на общата валута, когато занесла своите марки в клон на Бундесбанк, за да ги обмени при курс 2:1 веднъж завинаги. "Сега мога да ги предам", обяснява тя. "Проблемите с еврото са малко преувеличени и в края на краищата ние трябва да намерим решение. Еврото трябва да има успех."

Мария Луиза Ферарис, административен сътрудник на компания в Милано, пази скъпи спомени от въвеждането на общата валута.

"Имах ентусиазма на младостта и новото; почувствах, че от всичко това ще излезе нещо положително", казва тя, като дава пример със свободата да пътуваш в Европа "без да се безпокоиш за обменния курс", което е плюс.

"Идеята бе да бъдем модерни, да вървим към едно интегрирано бъдеще."

Ентусиазмът на Ферарис не е намалял. "Въпреки всичко еврото е положителен и необратим избор", уверена е тя, макар да признава, че приемането на новата валута е имало и своите трудни моменти.

"Аз обаче все още вярвам, че ние се движим в правилната посока", казва Ферарис. "Няма връщане назад или поне така се надявам.

(БТА)