"Проблемът е, че за германците, последните цени в (германски) марки са замразени в техните умове и те сравняват цените в евро сега с онези (отпреди 10 години)", казва Ансгар Белке, директор за изследванията в Германския институт за икономически изследвания и член на екипа валутни експерти към Европейския парламент.
Белке разказва, че когато участвал неотдавна в радиопредавания, за да говори за сложността на валутния съюз, всички слушатели, които се обадили, искали да се изкажат за повишаването на цените.
"Хората масово вярват, че еврото е огромна измама", обобщава той.
По много показатели еврото е успех, като замени германската марка като втората резервна валута в света. Инфлацията е държана под контрол - главната цел на ЕЦБ.
Еврото все още е по-скъпо спрямо долара в сравнение с момента, когато бе въведено като обменна валута при курс от 1,18 долара през 1998 година - три години преди металните и книжните евро да се озоват в ръцете на потребителите.
То обаче спадна до 15-месечен минимум спрямо щатската валута миналата седмица при
ниво от около 1,29 долара, доближавайки се плътно до 10-годишния минимум спрямо японската и за кратко потъна под 100 йени.
Еврото обаче предизвиква слаба привързаност или патриотизъм в сравнение с долара в Съединените щати, като няма прякор, сравним със "зелената валута". Най-скъпите спомени са запазени за старите национални валути.
За Иван Гроси, търговски представител, който работи в Рим, появата на новата валута никога не е била кой знае какъв повод за празнуване. "Израснах с лирата, тя бе като член на семейството, и се натъжих силно, когато бе въведено еврото", разказва той.
Джейсън Шарби, французин, който учи бизнес от другата страна на Ламанша в Лондон, нарича еврото "монополна валута". "Френският франк бе по-солиден. Човек имаше усещането, че разполага с реални пари", спомня си той.
Мишел Прийор, нумизмат в Париж и член на колекционерската група "Приятелите на еврото", казва, че ако политиците са се опитвали да породят топли чувства към своята валута, те са объркали всичко, с безидейния дизайн на банкнотите.
Монетите по правило са с различен дизайн от обратната страна във всяка от страните членки на еврозоната, но банкнотите имат "мостове, които идват от нищото и не водят до никъде", както и "прозорци, които не гледат наникъде", критикува той.
"Тези малоумници замениха националната идентичност с едно нищо", отбелязва Прийор.
преди 12 години Здравейте г-н dean.jordanov,Предния коментар на Raboti е реплика по повод посочена Грешка на Джон Лоу.В нея Raboti представя теза, че няма грешка на Джон Лоу и пише за неща, които не отразяват истината за същността на това, което е означено като Грешка на Джон Лоу.Аз ползвам поведението на Джон Лоу през 1716 г., защото тогава за първи път в света по инициатива на Джон Лоу се ползват Незлатни пари и се допуска При употреба на Незлатни пари, продължаващо приложение на наследен стар, от време със Златни пари НЕПРИГОДЕН за стопанство с Незлатни пари начин на държавно финансово управление, което е държавна финансова грешка, защото при тези обстоятелства ежедневно се развива диспропорции и (за достатъчно време) криза, за да обоснова означение на тази държавна финансова грешка.Дали посочената държавна финансова грешка ще се наименова Грешка на Джон Лоу или по някакъв друг начин няма голямо значение, защото независимо от това какво е нейното име, същата съществува. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ти изобщо вникна ли в предния коментар на Raboti? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Здравейте Raboti,Честита нова 2012 г. Желая нови Ваши успехи.Истината е, че днешния държавен дълг на съответна страна е поради влияние на конкретна държавна финансова грешка, която доскоро бе неизвестна за човека.Същият този държавен финансов недъг има свое начало.Тъй като държавната финансова грешка (При стопанство с Незлатни пари, продължена употреба на наследен от време със Златни пари начин на държавно финансово управление, който е НЕСЪВМЕСТИМ с Незлатни пари), поради която днес се развива стопанска криза се допуска за първи път в света през 1716 г. същата е означена на името на нейния инициатор като Грешка на Джон Лоу.С поздрави,Иван Митев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Честита Нова Година!Този Джон Лоу не е допуснал никаква грешка, а заедно с Орлеанския херцог е печатал пари, за да се финансира купуването на акции в щата Луизиана (тогава френско владение). Луизиана не произвеждала нищо, но желаещите купували акции и когато станало ясно, че има измама, Джон Лоу избягал, а "акционерите" изгорели. Така бил открит пътят за Великата Френска Буржоазна революция.Та Джон Лоу е измамник, умело спекулирал с незнанието на тогавашните френски инвеститори. Нещо като Бърнард Мадоф. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Проблемът при еврото е, че се ползва при условия на конкретна държавна финансова грешка, която доскоро бе неизвестна за човека.Поради тази непълноценност продължава да се прилага НЕГОДЕН за евро начин на държавно финансово управление (ДФУ) и се развиват диспропорции и (за достатъчно време) криза. Същата е особено важната причина за съвременна европейска дългова криза.При стопанство с Незлатни пари няма да е налична проява на Грешка на Джон Лоу, ако се прилага усъвършенстван начин на ДФУ, който е ГОДЕН спрямо качества на Незлатни пари.До 24 часа след като се прекрати Грешката на Джон Лоу в европейски държави настоящата тяхна стопанска криза ще е успешно премахната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар