От март 2010 г. обаче индийската централна банка започна да повишава основния лихвен процент, за да предпази икономиката на страната от прегряване.
Едва след 13 повишавания на лихвения процент обаче започнаха да се появяват признаци на забавяне, при това в момент, когато световната икономика отново започна да показва колебливи резултати, а кризата в еврозоната сви инвестициите в световен план.
"Гледайки напред очакваме ръстът на БВП да се забави допълнително заради комбинацията от вътрешни проблеми и влошените перспективи в световен план“, заяви Рохити Малкани, икономист в Citibank.
През миналия месец централната банка на страната понижи прогнозата си за ръста за настоящата финансова година, която приключва през март 2012 г., до 7,6% от по-рано обявените 8%, като се позова на въздействието от собствената си монетарна политика на затягане и отслабването на ръста в САЩ и еврозоната.
От банката намекнаха също, че няма да предприемат допълнителни мерки за борба с инфлацията, която през октомври остана над 9%.
Намаляването на чуждите инвестиции допринесе за обезценяването на индийската рупия с 18% от юли досега и увеличи цените по вноса и най-вече на петрола.
„Мисля, че от индийската централна банка ще се придържат към плана си и ще изчакат за един продължителен период“, заяви Лейф Ескесен, икономист в HSBC. „Индийската икономика продължава да бъде доминирана от вътрешния пазар и потреблението“, смята той.