За първи път от почти 2 години през септември еврозоната регистрира излишък по текущата сметка, като основен фактор за това е стойността на внасяните стоки, но инвестициите в региона продължават да предизвикват задълбочаване на дълговата криза, съобщи MarketWatch, като се позована данни на Европейската централна банка.
Излишъкът е в размер на 0,5 млрд. евро, след като през август бе регистриран дефицит от 5,9 млрд. евро при първоначални оценки за 5 млрд. евро.
„Подобрението е значимо“, но "вероятно е временно", заяви Доминик Барбе, старши икономист в парижката централа на BNP Paribas. Търговският излишък е вследствие основно от спад във вноса на стоки, което „може да бъде обяснено отчасти със спада в цените на суровините“, добави Барбе.
За последните 12 месеца дефицитът по текущата сметка се е увеличил значително до 56,5 млрд. евро през септември от 26,2 млрд. евро година по-рано, основно заради спада в излишъка от търговията със стоки.
Текущата сметка в баланса на региона е отражение на транзакциите ѝ с останалия свят, включвайки всички международни сделки на физически и юридически лица и държавни агенции през определен период. Тя се наблюдава внимателно като индикатор за общото икономическо състояние на региона.
Излишъкът от търговията със стоки през септември е достигнал 1,9 млрд. евро след дефицит от 0,9 млрд. евро през август, като обемът на вноса се е понижил с 4 млрд. евро, а на износа – с 1,1 млрд. евро.
Излишъкът при услугите е нараснал до 5 млрд. евро от 3,7 млрд. евро през август, а дефицитът на приходите от 0,9 млрд. евро през август се е превърнал в излишък от 1,2 млрд. евро през септември.
Докато спадът във вноса „предполага понижаване на икономическата активност, нарастващият излишък при услугите и неочакваният излишък в приходите са „по-окуражаващи“, посочва Барбе.
Данните са сезонно изгладени и вземат под внимание броя на работните дни през всеки месец. При сезонно неизгладените данни преките нетни инвестиции са се понижили до 14 млрд. евро от 32 млрд. евро през август.
Инвеститорите са понижили преките инвестиции, но са увеличили вложенията си в държавен дълг на страни от еврозоната и акции – до 14,9 млрд. евро в дългови инструменти от 12,8 млрд. евро през август и до 5,8 млрд. евро в акции при едва 1,9 млрд. евро през август.