Индийската централна банка отново повиши основния лихвен процент и понижи прогнозата си за икономическия растеж на страната на фона на високите потребителски цени и забавянето на световния ръст, съобщи ВВС.
Повишението на основната лихва е до 8,50% от 8,25% и е тринадесето за последните 18 месеца. То идва, след като стана ясно, че потребителската инфлация се е ускорила до 9,7% през септември на годишна база.
Банката понижи и прогнозата си за ръста през 2011 г. до 7,6% от 8%, като се позова на влошените икономически условия в световен мащаб.
„По-бавният световен ръст ще има неблагоприятно въздействие върху вътрешния ръст, особено върху индустриалното производство, като се имат предвид нарастващата взаимовръзка между индийската и световната икономика“, се посочва в съобщение на централната банка.
Ръстът на потребителските цени се превърна в голям политически проблеми за правителството и заплаха за икономическия растеж на страната.
„Голямо притеснение предизвиква фактът, че дори при видимо сдържане на ръста инфлацията се запазва“, се казва още в документа на финансовата институция. Оттам предупреждават, че очакват потребителските цени да останат високи в краткосрочен план.
Според анализатори при настоящото ниво на инфлация централната банка няма друг избор, освен да увеличи цената на кредитирането.
„Инфлацията хвърля неприятна сянка върху икономиката. И ако централната банка се въздържи от действия точно сега, може да се образуват балони някъде в икономиката“, заяви Арун Сингх от Dun & Bradstreet. „Централната банка е наясно с това и поради тази причина укротяването на инфлацията остава нейният най-важен приоритет“, добави той.
Опасенията, че увеличаването на основния лихвен процент може да удари по икономическия растеж на страната, се засилиха, след като ръстът се забави до 7,7% за второто тримесечие в сравнение с 8,8% за аналогичния период на 2011 г.
От централната банка изтъкват, че макар предприетите от нея мерки да оказват своето влияние върху забавянето, външните фактори също играят ключова роля, като не на последно място сред тях са икономическото забавяне в САЩ и европейската дългова криза.
„Търговските и финансовите връзки увеличават риска от прехвърляне на нестабилността в еврозоната към развиващите се икономики, които вече изпитват сериозна волатилност на финансовите си пазари“, подчертават експертите на финансовата институция.
От банката предупреждават, че ако не бъде открито бързо решение на европейската криза, тя може да продължи да влияе неблагоприятно върху икономическия ръст на страната.