Ще сбърка ли Европейската централна банка, ако вдигне лихвите си днес?

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще вземе официално решение за лихвените си проценти през април на днешното си заседание, но според пазарните прогнози вдигането на лихвите в еврозоната е предопределено и неизбежно.

Повод за тези очаквания стана изказването в началото на март на председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише, че централната банка следи много внимателно инфлационните рискове. Този тон се смята за предупреждение, че съвсем скоро предстои затягане на паричната политика.

Освен това годишната инфлация в еврозоната се ускори до 2,6% през март и вече все повече се отдалечава от желаното от ЕЦБ ниво от 2%. Това също кара финансовите пазари да очакват, че лихвените проценти в еврозоната ще се вдигнат днес, защото поддържането на ценовата стабилност е приоритет за централната банка.

В отговор на тези очаквания еврото поскъпна значително през последните седмици, защото изглежда, че Трише е непоколебим за затягането на паричната политика, дори и на фона на икономическите трудности в периферните държави от еврозоната и нестабилността, идваща от земетресението в Япония и конфликтите в Близкия Изток.

Преобладаващите пазарни очаквания сочат, че основният лихвен процент в еврозоната ще се увеличи от рекордно ниските 1% на 1,25% след днешната среща на ЕЦБ, което ще е първата му корекция в посока нагоре от юли 2008 г.

Това ще раздели пътищата на ЕЦБ и централните банки в САЩ, Великобритания и Япония, тъй като при тях изгледите за по-строга парична политика изглеждат далечни. Единствено във Великобритания засега се очертава, че може да се наложи увеличение на лихвените проценти през тази година в отговор на все по-обезпокоителния инфлационен натиск.

Малко преди лихвеното решение на ЕЦБ ще излезе и това на Английската централна банка, за която се очаква да запази лихвения си процент на рекордно ниското му ниво от 0,5 на сто.

Намерението на ЕЦБ да увеличи макар и леко лихвените си проценти обаче срещна сериозно противопоставяне от икономисти и анализатори. Много от тях посочват, че високата инфлация в еврозоната е само временна и се дължи главно на оскъпяването на петрола от размириците в арабския свят. Измерителят на базовата инфлация, който изключва променливите цени на храните и енергията, расте все още с около 1% на годишна база.

Според Трише обаче затягането на паричната политика е необходимо, за да се предотвратят с него вторичните ефекти от нарастващите цени на суровините, като покачване на заплатите и цените. Според анализатори бавното възстановяване на икономиката на еврозоната, в комбинация с бюджетните съкращения, ще ограничава потреблението, а оттам и инфлационните рискове.

Освен това банковото кредитиране в еврозоната и паричното предлагане засега не загатват за прекомерно увеличение на инфлационните рискове в близко бъдеще.

Множество икономисти и анализатори се изказаха против увеличението на лихвените нива в еврозоната, защото то ще затрудни още повече възстановяването на периферните икономики от кризата с държавните дългове. Много е вероятно увеличението на лихвата да изостри повече разделението между стабилните икономики в еврозоната с добри публични финанси и тези от периферията, които са натрупали големи дългове.

Испания се посочва като най-уязвимата страна от евентуално повишение на лихвите, защото голяма част от ипотечните заеми там са с плаващ лихвен процент, което ще нанесе удар върху домакинствата. Испания е една от страните с най-висока безработица в ЕС и се смята за ключова бариера за овладяването на кризата с държавните дългове.

Многото рискове от увеличението на лихвените нива в еврозоната повдигат въпроса защо все пак ЕЦБ изглежда така решена да вдигне лихвите днес? Възможно е ръководството й да иска да изпрати по този начин сигнал към финансовите пазари, че няма да толерира каквото и да е повишение на инфлацията над целевото ниво от 2%.

По този начин ЕЦБ ще си възвърне имиджа на изключително строга централна банка, който бе опетнен след предприетите от нея покупки на държавни облигации от засегнати от дълговата криза страни като Гърция, Ирландия и Португалия, но цената за това може да се окаже твърде висока.

Очакванията за повишение на лихвените проценти в еврозоната повишиха курса на еврото до близо 1,43 долара, като от началото на тази година единната валута се е повишила с 6,4%.