Произходът на финансовите слухове

Трейдъри, брокери, анализатори и финансови журналисти говорят много – често един с друг, дори когато не трябва да го правят. Те обсъждат факти, методи, регулация и политика. И клюкарстват, пише BBC.

Няма нищо лошо в това да изразиш притеснение за някоя банка, проблемите на дадена компания с паричния поток или способностите на изпълнителния директор. Незаконно е обаче е да се заемат акции за къси продажби и след това да се опитваш да смъкнеш цената им, като разпространяваш фалшиви слухове, коментира британската агенция.

Инвеститорите, които го правят, могат да бъдат глобени или дори вкарани в затвора, и въпреки това има мнозина, които поемат този риск. Всъщност има тенденция „мелницата за слухове“ да се върти най-активно именно при позициите с големи продажби на късо.

Максимум изложение

Забраната на късите продажби може да бъде относително лесно разрешение. Трудно обаче е да се управляват слуховете. Предвид това, че се счита за нарушение на закона, всеки, който разпространява слухове, очевидно ще прикрива следите си. Същевременно обаче ще иска да увеличи въздействието на своята история. Има ли по-добро място за целта от коктейл?

Историята на едно коледно парти в Ню Йорк от началото на 90-те години добре илюстрира принципа на действие на слуховете, разказва бизнес репортерът на BBC Джорн Мадслин.

Партито е в Манхатън и е организирано от една от големите инвестиционни банки. Няма голямо значение кой е домакин, защото всички банки имат подобни мероприятия през годината. Залата е пълна предимно с млади мъже в тъмни костюми и дискретни вратовръзки, има и малко млади жени. Тече активна размяна на визитни картички.

Търговия с информация

Както винаги в света на финансите всичко е безплатно и не се мяркат пари в брой, което е малко странен парадокс, предвид факта, че става въпрос за пари. Всъщност на този коктейл валутата е информация.

Всички на коктейла са гладни за история. Журналистите търсят материал за новина. Трейдърите и брокерите искат да знаят кой е в затруднение и кой ще купува злато.

При подобно търсене на информация никой не дава нищо безплатно. Трябва да дадеш, за да получиш.

Този път журналистите се оказват с най-много „валута“. Финансовите журналисти прекарват дните си в разговори с инвеститори, брокери, трейдъри и регулатори. Голяма част от това, което научават, е невъзможно да се провери, затова никой журналист никога няма да публикува всичко, което знае. Но би могъл да каже на източниците си.

Ето защо много трейдъри и брокери са готови да разкрият тайна информация на журналистите, често в нарушение на правилата на собствената си банка или компания. Правят го, защото това, което журналистите им дават в замяна, е много по-ценно от информацията, която те самите разкриват. На практика се търгува с информация и това се случва на въпросната вечер в Ню Йорк.

Ражда се история

Една от историите, които тръгват тази вечер, е особено впечатляваща. В малка страна в Латинска Америка назрява война и валутата й тръгва надолу, разказва се в нея. Нещо повече, тръгват слуховете, хедж фонд на Сорос се намесва в ситуацията, като побутва валутата отвъд ръба чрез валутни деривативи. И както шампанското се лее, така историята набира инерция.

Журналист на BBC чува версията от различни неофициални източници. На свой ред той я споделя с източниците си. Ражда се история, която развълнува пазара.

Нарочна лъжа?

И все пак на другия ден, историята, която вечерта е изглеждала като сензационна новина, и то привидно потвърдена от серия пазарни играчи, внезапно изглежда по-малко правдоподобна. В случая от BBC посвещават една седмица на проучване и стигат до истината – всеки аспект от историята е лъжа и слухът бързо е разсеян.

Въпреки това обаче в дните след коктейла се наблюдава значителна волатилност на валутата на латиноамериканската страна, което означава, че някои са загубили много пари, други са спечелили, а някои хора от южната страна са се чудели какво става.

В крайна сметка тази история може да е дошла от мениджър на хедж фонд, който се опитва да насочи пазара в своя полза. Със същия успех обаче би могла обаче да е тръгнала и от някого, който е имал недостиг на „информационната валута“. Или пък е била шега, макар и със сериозни последствия?

И до днес нямам идея откъде тръгна тази история, пише Мадслин. Той обаче е категоричен, че е огромно предизвикателство за регулаторите да докажат, че някой нарочно е създал фалшив слух, за да се възползва от нечии чужди проблеми.