Измамна себестойност

Повечето производствени фирми и много малко от тези в сферата на услугите знаят каква е себестойността на техния продукт. Обикновено това изчисление не е динамичнo, прави се на груба годишна база, като винаги има съмнение относно това точно какви разходи трябва да се включат. Пресмятането по продукти, дейности или клиенти се среща изключително рядко. Като резултат за много управители себестойността е една измамна и постоянно меняща се величина.

 

Колкото по-конкурентни стават пазарите у нас, толкова по-важна е себестойността, за да може бизнесът да формира правилно цените си, да пуска нови продукти и да провежда активни действия спрямо конкуренцията. Коментар по темата предостави за Investor.bg консултантската компания MMD Partners, като целта е намирането на ясен метод за добиване на себестойността.

"Ако вкарам всички разходи в себестойността на продукцията, тя става непродаваема!"

Може и така да е, но пък ако не ги вкарате, рискувате да работите на загуба, докато използвате всичките си възможности за финансиране и накрая фалирате.

 

Представете си предприятие, което произвежда и продава кламери и нищо друго. Продава ги от единствения си склад, само на едро. Неговите приходи са безкрайно ясни и лесно изчислими – броят продадени кламери по единичната им цена. С разходите обаче нещата не стоят точно така – има разходи за материала, от който се правят кламерите, разходи за заплати на работниците, които сгъват кламерите, разходи за наем на производствените помещения и склада, разходи за ток, вода, отопление, телефони, офис консумативи, тоалетна хартия, амортизация, реклама. Представителни разходи за бизнес обяд с основните партньори.

 

Една част от тези разходи са пряко свързани с продадените количества, като вложените материали и производствените човекочасове, а други – наем, ток, вода, телефон, амортизация, заплата на секретарката и склададжията – са постоянни периодични разходи, които не са пряко свързани с оборота. Първите наричаме променливи разходи, а вторите – фиксирани. Всяко дружество трябва да покрива от приходите от продажби както променливите, така и всички фиксирани разходи.

 

В случая с нашата фабрика за кламери е много лесно да разпределим фиксираните разходи върху произведените кламери. Ако на месец правим по 100 000 кламера, а фиксираните ни разходи за същия период са 1000 лв, то значи на всеки кламер се пада по една стотинка от фиксираните разходи. Ако и променливите разходи са отново по една стотинка на кламер, значи пълната себестойност на един кламер за разглеждания период е 2 стотинки. Това означава, че цената, на която продаваме, не трябва да пада под 2 ст. за кламер. Ако пазарната цена, за нещастие, е 1,5 ст, това означава едно от четири неща:

 

- променливите и/или фиксираните разходи са раздути – ползваме ненужно скъп материал или скъп труд, секретарка без работа и шофьор с мерцедес;

- прекалено малък обем на производството – фиксираните разходи са на санитарния минимум, но така изградената организация и производствена база предполагат поне двойно увеличение в произвежданите количества;

- конкуренцията не си е направила точна сметка за пълната себестойност на продукцията и продава на загуба;

- произволна комбинация от горните три точки.

 

За съжаление, практически не съществува толкова прост бизнес, като нашата фабрика за кламери. Обикновено произвежданите артикули са разнообразни по големина, форма, сложност и съответно изискват влагането на различни по обем и вид ресурси, т.е. различни разходи.

 

В такава ситуация масовата практика е да се ценообразува, като върху променливите разходи (лесно видими) се начислява някакво „пазарно” ниво на „печалба”, с което се надяваме да покрием фиксираните разходи. Не стига, че като цяло икономическата среда е променлива, ами и по отношение на печалбата си играем на лотария.

 

Вярно е, че трябва да се съобразяваме с пазарните ценови равнища за нашите продукти, но това не означава, че не трябва да знаем колко ни струват те и колко далече е продажната им цена от тяхната пълна себестойност. Последното ще ни даде идея за това какво количество за единица време трябва да произведем и впоследствие продадем, за да достигнем точката на пречупване (break-even) – моментът, в който приходите ни започват да превишават всичките ни разходи, т.е. излизаме на печалба.

 

А може да се окаже, че при настоящото ценово ниво, независимо от продаваните обеми, не можем да достигнем точката на пречупване (защото след определено ниво на продажби, последващо увеличение в оборота е свързано и с нарастване на фиксираните разходи). Това, съчетано с прогнозите ни за бъдещото развитие на пазара, може да ни доведе до едно логично заключение, че не сме в правилния бизнес и следва да намерим по-добро убежище за професионалните си амбиции и финансови средства. Очевидно, колкото по-рано имаме горната информация, толкова по-добре.

 

Проблемът с неизчисляването на пълна себестойност на продукцията е също доста осезателен в честите случаи на производство или търговия с повече от един продукт или извършването на няколко различни видове търговски дейности. Тогава възниква често срещаното явление на дотиране на губещия от печелившия продукт, т.е. загуба на стойност. В нередки случаи даже се получава, поради грешни, ненавременни или липса на изчисления, спиране от производство или продажба на производството на печеливш продукт за сметка на губещ, което задълбочава кризата.

 

Но да се върнем на тоалетната хартия. Дружеството купува ли тази стока? – Да. Плаща ли за нея пари? – Да. Може ли просто да престане да я купува? – Практически не. Парите от къде идват? – От продажбите. Е, значи стойността на закупената тоалетна хартия трябва да влезе в себестойността на произведената продукция. Логично е.

 

Как стои обаче въпросът с разходите за новогодишния банкет? Много ще отговорят „е, той вече си се покрива от печалбата”, а не от оборота. И ще са напълно прави. Каква е разликата – има-няма печалба, тоалетна хартия купуваме, но банкет правим, само ако има печалба. Следователно разходите за банкет не следва да ги отразяваме в себестойността на произведената продукция, те не са нито променливи, нито фиксирани, а извънредни, несвързани пряко с дейността, без тях можем.

 

Все пак трябва да се има предвид, че в някои случаи банкетът е станал институция и разходите за него не могат да бъдат спестени, защото примерно ще е много демотивиращо за персонала. Тогава е по-разумно да предвидим през януари разходите за банкет през декември и да ги разпределим пропорционално на очакваното производство през годината.

 

Ако вече сте убедени, че изчисляването на пълна себестойност на продукцията не е безсмислено занимание, което само ни губи времето, защото никой не го прави, то тогава трябва да се замислим, в един свят по-сложен от фабриката за кламери, по какъв начин да разпределим фиксираните разходи честно между всичките ни продукти. Честно означава всеки продукт да си плати най-точно за това, което е ползвал като ресурс, за да избегнем споменатата по-горе ситуация на дотиране на губещ от печеливш продукт. Дотиране имаме, когато например два продукта А и Б ползват по равно секретарско време, но ние разпределяме 70% от секретарската заплата на продукт А и само 30% на продукт Б, т.е. продукт А дотира продукт Б.

 

Съществуват различни методи, по които фиксираните разходи да се разпределят по цялата произведена продукция – на база брой, стойност, големина, сложност и др. Изборът на метод се обуславя само от целесъобразността и логиката на бизнеса. Във всеки случай към всяка от основните групи фиксирани разходи трябва да се подходи индивидуално и да се прецени кой метод е най-удачен. Другото, което е ясно, е, че абсолютно всички разходи трябва по някакъв начин да бъдат разпределени в себестойността на всички продукти на фирмата. Избраният метод може да бъде променен винаги, когато се прецени, че има по-добър.

 

 

- изчисляването на пълна себестойност е необходимо, защото ни казва доколко бизнес моделът ни е печеливш;

- показва рентабилността на всеки от продуктите, т.е. къде е по-добре да си вложим парите – по-печелившата дейност;

- предпазва ни от дотиране на губещи проекти, което ни бърка директно в джоба;

- показва ни минималната цена, на която можем да си позволим да продаваме, както и необходимото минимално количество на производство и продажби, за да сме печеливши;

- количествено изражение е на нашата ефективност спрямо тази на конкуренцията и ни дава много добра база за оптимизиране на разходите;

- като казваме “абсолютно всички разходи”, имаме предвид точно това!

Вижте всички статии от категория Обучение