Кои са основните ценови характеристики на опциите?

Опциите са финансов инструмент, който дава правото, но не и задължението на техния притежател да продаде (put опция) или да закупи (call опция) дадения актив, за който опцията се отнася (акция, валута и др.). Т.нар. европейски опции могат да се упражняват само на датата на падежа, а американските опции - и преди самия падеж.

Така ако сте закупили 50 call опции за акции на Microsoft (MSFT) със страйк от 10 долара и падеж на 20 август, то вие имате правото да закупите между днес и 20 август 50 акции на компанията на цена от 10 долара. Ако опциите бяха put, то вие имате право да продадете 50 акции на страйк-цената.

Така увеличаването на цената на актива (акцията в случая) е благоприятно за притежателя на call опциите, а намаляването на цената на актива е благоприятно за притежателя на put опцията.

Това право (опцията) също може да се търгува и да не се упражнява. В горния пример, ако цената на акциите на Microsoft в момента е 30 долара, цената на правото (опцията) ще бъде малко по-голяма от 20 долара. Така ако тя бъде упражнена веднага, притежателят на опцията ще реализира загуба. Това е така, защото в цената на опцията влиза възможността акцията да се повиши и инвеститорът да реализира печалба.

Разликата между цената на акцията и страйка на опцията представлява „вътрешната“ (или вътрешната) стойност на опцията. Разликата между вътрешната цена (intrinsic value) и пазарната цена на опцията представлява „времевата“ стойност на инструмента. „Времевата“ стойност на опцията съществува, тъй като опцията съдържа в себе си възможност за печалба за в бъдеще.

Ако опциите имат положителна „вътрешна“ стойност, то се казва, че те са " в пари" (in-the-money), ако вътрешната стойност е 0, т.е. цената на актива е равна на страйка, то опциите са "на пари" (at-the-money), а ако вътрешната стойност е отрицателна, то опциите са "извън пари" (out-of-the-money).

Опциите могат да бъдат полезен инструмент както за спекуланти, така и за инвеститори. За първата група пазарни участници опциите дават възможност с по-малък капитал да се реализира голяма печалба. Тъй като цената на call опцията е по-ниска от цената на акцията, с по-малък капитал може да се контролира по-голяма позиция. За инвеститорите, опциите предлагат възможност за хеджиране. Така, ако един инвеститор иска да „заключи“ цената на дадена акция в портфейла си, тя/той може да продаде една call опция и едновременно да закупи put опция със същия страйк. Така независимо от движението на пазарните цени на акцията инвеститорът „заключва“ цената си до момента.

Времевата стойност на call опциите и на put опциите винаги ще бъдат много близки, тъй като в противен случай се създава възможност за арбитражна печалба. Така ако текущата пазарна цена на актива е 30 долара то call опция със страйк 30 долара и put опция със страйк от 30 долара ще имат приблизително еднакви цени.

Има няколко основни фактора които влияят върху цените на опциите:

Текущата цена на актива (за когото се отнася опцията) - при call опциите, ако цената на актива нарасне (и другите фактори останат непроменени), цената на опцията нараства също. При put опциите, ако цената на актива нарасне цената на опциите се понижава.

Страйкът - страйкът е фиксиран за put и call опциите. При call опциите по-ниският страйк означава по-висока цена на опцията. При put опциите по-високият страйк означава по-висока цена на опцията.

Времето до падежа – цените на опциите намаляват със приближаването на падежа. Това е така, защото след като падежа премине опцията не съдържа никаква стойност. Колкото повече време остава до падежа, толкова по-висока е цената на опцията. Това важи както за call опциите, така и за put опциите. Това е така, защото колкото повече време има до падежа, толкова по-голям е шансът за притежателя на опциите (независимо дали са put или call) да реализира печалба от тях. Така при американските опции с приближаването им към падежа цената на опцията се приближава до „вътрешната“ стойност на опцията (разликата между цената и страйкът на опцията)

Волатилността на актива – колкото по-волатилен е активът (под волатилност имаме предвид стандартното отклонение на историческите цени) толкова по-скъпо инвеститорите биха заплатили за опциите (както за call опциите, така и за put опциите). Това е така, защото колкото по-волатилна е една акция, толкова по-голям ще бъде шансът тя да поеме в посоката в която инвеститорът е заложил.

Основните лихвени проценти също влияят върху цените на опциите. Нека вземем за пример call опциите. Те са алтернатива на закупуването на актива (отварянето на дълга позиция). Тъй като опциите, са по-евтини от самия актив, то инвестиция в тях дава възможност за контролиране на еднаква по големина позиция с по-малко средства спрямо обикновенното закупуване на дадения актив. Така, при високи лихвени проценти закупуването на актива ще е още по-малко привлекателно тъй като ще бъде свързано с по-големи разходи по лихвите.

Парични потоци от актива (дивиденти) – тук логиката е сходна с тази при лихвените проценти. Ако активът носи парични потоци (ако говорим за акции това са дивидентите) то купуването на call опции ще бъде по-неблагоприятно за инвеститора, тъй като го лишава от дивидентите, които би получил от обикновеното закупуване на актива. Call опцията дава само правото на ивнеститора да закупи дадения актив на страйк-цената, но не му дава правото да получи дивидентите свързани с актива. Така, ако има парични потоци свързани с актива, call опциите ще бъдат по-евтини от колкото ако нямаше такива потоци.

Ето и таблица с различните фактори и техния ефект върху цените на call и put опциите: