Кратка история на взаимните фондове

Историците не са единодушни относно датата, в която е създаден първият взаимен фонд. Мнозинството от тях считат, че холандският крал Уилям I е създал първия фонд от затворен тип* през 1822 година, с цел набиране на средства за мащабни държавни проекти.

Други се връщат още по-назад в историята и посочват холандския търговец Адриан ван Кетвич за пионер в областта на взаимните фондове, чиито идеи вероятно са взаимствани от Уилям I. През 1774 година той основава инвестиционен тръст под името Eendragt Maakt Magt (Съединението прави силата). Фондът инвестирал в облигации на компании от Австрия, Дания, Германия, Русия, Испания, Швеция, както и в редица колониални плантации в Централна и Южна Америка.

Следващата вълна от подобни инвестиционни схеми се появява в Швейцария през 1849 г., както и в Шотландия през 1880 г. Малко след това взаимни фондове от затворен тип се развиват в Англия и Франция, а в към края на 19 век – и в САЩ.

The Boston Personal Property Fund, създаден през 1893 година, е първият фонд от затворен тип в САЩ. През 1907 г. в Пенсилвания е основан Alexander Fund, който прави важни стъпки в развитието на индустрията към модерните взаимни фондове от отворен тип. Фондът предлагал шестмесечни емисии и позволявал на инвеститорите да теглят средства при поискване.

Основаването на Massachusetts Investors' Trust в Бостън през 1924 година бележи началото на съвременните инвестиционни фондове от отворен тип. Само за една година, от 1924 до 1925 г., активите на фонда нарастват от 50 хил. на 392 хил. долара. Компанията става публична през 1928 година, като малко по-късно се създава й управляващо дружество, известно днес като MFS Investment Management.

Също през 1928 г. Уолтър Морган създава първия балансиран взаимен фонд Wellington Fund. Портфейлът включвал облигации и акции, а първоначалният капитал от 100 хил. долара бил събран от роднини и познати предприемачи.

През 1929 година в САЩ вече има 19 взаимни фонда от отворен тип и около 700 от затворен тип. След срива на фондовия пазар през същата година динамиката започва да се променя, тъй като голяма част затворените фондове с високо ниво на заемен капитал фалират, а значително по-малките фондове от отворен тип успяват да оцелеят.

След кризата от 1929 г. в сектора започват да се налагат и редица правителствени регулации. Създава се Комисията по ценните книжа и борсите (Securities and Exchange Commission), приети са закони за защита на инвеститорите, които задължават фондовете да се регистрират в комисията и да представят проспекти за дейността си.

След Втората световна война взаимните фондове продължават бурното си развитие. В началото на 50-те години на миналия век броят на отворените взаимни фондове в САЩ вече надхвърля 100. Цените на акциите преминават най-високите си стойности от 1929 г., като към края на 60-те години отворените фондове в САЩ са над 270, а активите им възлизат на 48 млрд. долара. „Мечият пазар“ през 1969 година охлажда ентусиазма на инвеститорите за известно време, но малко по-късно растежът е възстановен.

През 1971 г. Уилиям Фаус и Джон МакКуон от Wells Fargo Bank създават първия индексен** фонд. Тази концепция е използвана и от Джон Богъл, който през 1976 година поставя началото на първия индексен фонд за малки инвеститори First Index Investment Trust. Днес той се нарича Vanguard 500 Index Fund и е с активи от над 70 млрд. долара.

През 80-те и 90-те години на миналия век силният растеж на фондовия пазар превръща много фондови мениджъри в легенди и имената им се споменават ежедневно. Средствата, които постъпват във фондовете от частните инвеститори и домакинствата нарастват многократно.

Големият удар за колективните инвестиционни схеми и за фондовия пазар като цяло идва със „спукването на балона“ на интернет компаниите през 2000 г. В първите години на 21 век няколко скандала с големи имена от бранша също оказаха своето негативно влияние. Много инвеститори осъзнаха, че фондовите мениджъри не винаги работят в техен интерес.

Въпреки проблемите и конкуренцията от страна на алтернативните инвестиционни възможности напоследък историята на взаимните фондове е далеч от своя край. Активите на фондовете продължават да растат, като същевременно се отварят много нови възможности в различни краища на света. Изключително атрактивни през последните години са развиващите се фондови пазари, или т. нар. emerging markets, сред които е и България.

По данни на Комисията за финансов надзор, към края на 2006 г. в България са регистрирани 34 договорни фонда, като заедно с 11-те инвестиционни дружества, общият брой на колективните инвестиционни схеми достига 45. Общата стойност на концентрираните в подобни схеми активи се повишава до 316,07 млн. лв., или с 231,81% на годишна база.

*При фондовете от затворен тип средствата се събират от инвеститорите, след което се разпределят в портфейла на фонда. Инвеститорите могат да търгуват с дяловете, подобно на обикновени акции, а цената им зависи от търсенето и предлагането, както и от стойността на вложенията на фонда. Взаимните фондове от отворен тип постоянно издават нови дялове и изкупуват обратно тези на инвеститорите, при което се осигурява по-добра ликвидност.

**Портфейлите на индексните фондове копират структурата на даден индекс. Това е пасивна инвестиционна стратегия, при която разходите за управление са минимални, а оттам и комисионите за инвеститорите са значително по-ниски. Според някои анализатори мнозинството от активно управляваните взаимни фондове не успяват да постигнат по-висока доходност от средната за пазара в дългосрочен план. Тази теория е в основата на създаването на индексните фондове.

Вижте всички статии от категория Обучение