Разработва се национална научна програма в областта на изкуствения интелект

В момента в четири висши училища у нас има специалности, свързани с изкуствения интелект. Това каза пред журналисти на форум за висшето образование и изкуствения интелект министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

За Вълчев е важно не толкова как изкуственият интелект ще промени образованието, а как системите на образованието трябва да се променят, "за да подготвим достатъчно хора за тази мащабна трансформация, която предстои и е свързана с изкуствения интелект".

Образованието в по-голяма степен трябва да подготвя младите хора да бъдат създатели - и дигитални създатели, защото изкуственият интелект ще замени голяма част от висококвалифицирания труд и периметърът на човешкия труд ще се стесни. Затова висшето образование трябва да направи така, че младите хора да придобият в по-голяма степен т. нар. преносими компетентности, които ще ги отличават от машините, заяви Вълчев.

Това означава да се променят учебните програми и методите на преподаване във висшите училища, защото не може младите хора да са креативни, ако не им се преподава креативно и няма образователни иновации. Трябва да се променят и системите на оценяване, заяви министър Вълчев, цитиран от БТА.

Той отбеляза, че висшето образование е свързано и с научните изследвания, а разработването на изкуствения интелект ще изисква задълбочена научна работа. И затова може до българските университети да има центрове, в които да се разработва изкуствен интелект, както и да има стартиращи компании, за да мултиплицират развитието му в бъдеще. Пред МОН стои въпросът как да насърчи висшите училища и научните организации да работят в тази посока, отбеляза министърът на образованието.

Той обясни, че с промените в Закона за висшето образование ще има нормативна възможност да се финансират национални програми във висшето образование, но и със средства от ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" ще се подпомогнат университетите за повече образователни иновации.

Изкуственият интелект най-често го свързваме с технологиите и с инженерните специалности, но той ще обединява различните области на познанието, обясни министър Вълчев. И допълни, че изкуственият интелект ще изисква познание в социалните, стопанските, правните и хуманитарните науки, в биологията и етиката, но преди всичко е свързан с дигиталната креативност. Затова подготвяме не само студентите, но и всички ученици в дигитална креативност, посочи образователният министър. И съобщи, че се предвижда през тази година да се разработи национална научна програма в областта на изкуствения интелект.

По повод на заявеното на днешния форум от българския еврокомисар Мария Габриел, че до юни 2019 г. всички страни от ЕС трябва да имат национални стратегии за изкуствения интелект, министър Вълчев каза, че това не е изискване на ЕК, а е изискване на времето, в което живеем. По думите му в следващите две десетилетия най-голямата вълна от трансформации ще бъде свързана с изкуствения интелект и ще трябва да настроим образователната си система за тези промени. 

Преди една година беше публикувана Европейската стратегия за изкуствения интелект и според плана към нея се очаква държавите от ЕС да имат своя национална стратегия за изкуствения интелект до юни 2019 г. Това каза еврокомисарят за цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел на форума.

По думите й първият стълб в тази стратегия е свързан със засилването на технологичния и индустриалния капацитет на Европа, като 25 процента от роботите в света сега се произвеждат в Европа.

ЕК увеличи със 70% инвестицията в изкуствения интелект за периода 2018-2020 г., достигайки 1,5 милиарда евро за европейските научни изследователи в областта на изкуствения интелект. Намерението ни е в следващия период - 2021-2027 г., да има по 1 милиард евро годишно, като публично-частното партньорство да носи 20 милиарда евро инвестиция в изкуствения интелект - всяка година, за следващия период на ЕК, обясни българският еврокомисар. 

Новата програма "Цифрова Европа" е с бюджет от 9 милиарда евро, които ще се използват за пет области, за които няма държава от ЕС, която може да се справи сама, информира Мария Габриел. Тя уточни, че една от областите е за изкуствения интелект и за него от тези 9 милиарда евро ще се отделят 2,5 милиарда евро за научните изследвания по тази тема. Предвидени са и 700 милиона евро за високи цифрови умения, защото няма обща образователна политика на ниво ЕС. Ще има и повече средства за киберсигурност, за суперкомпютри и за дигитални иновационни хъбове, добави еврокомисарят. 

Мария Габриел отбеляза, че и сега изкуственият интелект е част от ежедневието ни - например търсачките в интернет само след две влизания вече селекционират какви са интересите и търсенията ни. Изкуственият интелект може да бъде много полезен, за да се намали употребата на пестициди, необходим е в медицината, а рано сутрин, чрез изкуствения интелект, хората може да научават къде има задръствания по улиците и къде има свободни паркоместа, отбеляза еврокомисарят. 

Развитието на технологиите за изкуствен интелект ще промени напълно икономиките на европейските страни в идните години, каза Мария Габриел.

Има две крайни мнения, едното е, че изкуственият интелект ще доведе до 60 процента загуба на сегашните работни места, а другите анализи казват - 9 процента. За мен балансираната позиция е, че изкуственият интелект ще промени голяма част от сегашните работни места и е много важно да се гарантира, че съвременната образователна система върви в крак с цифровата трансформация на икономиката и обществото, заяви Мария Габриел. По думите й много е важно да се заяви също, че никога новите технологии и изкуственият интелект няма да заменят учителя, но те могат да помогнат на учениците, като ги привлекат и им дадат мотивация да се развият в образованието.