Българските ученици работят лошо в екип

Българските ученици работят лошо в екип, показват резултатите от проведения иновативен модул от международното изследване PISA 2015 за решаване на проблеми в сътрудничеството.

Учениците на 15 и 16 години, участвали в модул за решаване на проблеми в сътрудничество, са постигнали среден резултат от 444 точки. Участие са взели над 6000 български деветокласници през 2015 г., като индивидуалният резултат на учениците варира от 316 до 570 точки.

Резултатите бяха представени от Светла Петрова, началник на отдела "Анализи и международни изследвания" в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН, съобщи БНТ.

Тя отбеляза, че този модул се прави за първи път в световен мащаб. Целта е да се види могат ли учениците да решават проблеми в сътрудничество, да постигат знания и ценности за обща цел при предварително дефиниран резултат. 

В този модул на изследването през 2015 г. са участвали 51 държави и региони с общо над половин милион ученици. В края на 2016 г. бяха представени резултатите от PISA 2015 в основната му част - за природни науки, математика и четене, в което участваха 72 държави.

Учениците, участвали в иновативния модул, са решавали различни задачи в чат със свои виртуални съученици. Компетентностите, които са оценявани, не се формират по конкретен учебен предмет, а са част от обучението в училище по всички учебни предмети, в извънкласните дейности, част са и от социалния опит на учениците, обясни Петрова.

Тя уточни, че с най-висок среден резултат от иновативния модул са учениците от Сингапур /561 т./, следвани от децата от Япония /552 т./, като това са двете държави, които са първенци в модула за решаване на проблеми в сътрудничество. Сред държавите и регионите с резултат от над 530 точки са Хонконг - Китай /541 т./, Корея /538 т./, Канада, Естония, Финландия, Макао-Китай, Нова Зеландия и Австралия.

България е сред 25 държави, които са с постижения по модула под средното на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, а на последно място в класацията е Тунис с 382 точки.

Петрова коментира, че държавите с висок резултат на основните модули на PISA - четене, математика и природни науки, постигат висок резултат и на модула за решаване на проблеми в сътрудничество. По думите й това означава, че образователните системи, които успяват да адаптират учебните си програми и преподавателските си методи към развиване на умения за мислене и за решаване на проблеми, и акцентират върху обучението с проекти и чрез изследователския подход, показват високи резултати във всички области на PISA.

PISA не измерва знанията на учениците, усвоени в училище, а проследява как се използват тези знания и какви са уменията за мислене на учениците.

Според данните 49% от българските ученици могат да се справят само с най-лесните задачи /при 28% в ОИСР/ за решаване на проблеми, при които трябва да се следва план за решаване на ясен и несложен проблем, подпомагани обаче от своите партньори в екипа. Отново 49% от нашите ученици /при 64% в ОИСР/ се справят със средно трудните задачи от иновативния модул, при които е необходимо високо ниво на сътрудничество между екипа и се разпределят роли в него. Само 2% от българските ученици /при 8% в ОИСР/ успяват да се справят с най-трудните задачи, които изискват решаването на сложен проблем и е необходимо високо ниво на сътрудничество.

Изследването показва, че във всички държави и региони момичетата се справят по-добре от момчетата при решаването на иновативния модул за сътрудничество. В държавите от ОИСР момичетата имат среден резултат с 29 точки по-висок от този на момчетата, а в България разликата е 32 точки. За общите резултати от PISA 2015 отново има такава разлика в резултатите между българските момичета и момчета, като при четенето тя е 48 точки, при природните науки - 16 точки, а при математиката - 2 точки.

Данните показват, че българските момичета, участвали в модула, имат по-голяма готовност за сътрудничество, както и по-високо ценят отношенията си с роднини, връстници и приятели, отколкото момчетата. Но момчетата ни проявяват по-голяма готовност да работят в екип в сравнение с момичетата, коментира Светла Петрова.