България е 45-та в изследване на PISA за знанията на 15-годишните ученици

България е на 45-то място от 72 страни, участвали в международното изследване PISA 2015 за оценяване на постиженията на 15-16-годишните ученици в три познавателни области - природни науки, математика и четене. Акцентът в изследването през 2015 г. е върху природните науки. Това обяви Светла Петрова - национален координатор на изследването, цитирана от БТА.

В Министерството на образованието и науката днес беше представен докладът на  Програмата за международно оценяване на учениците - PISA за  България.

Изследването у нас е направено през април и май 2015 г., като в него са участвали 6363 ученици, родени през 1999 г., от 180 училища в страната.

За първи път изследването е било с изцяло нов формат, като хартиените тестови книжки за учениците са били заменени с компютърно базиран тест. 

Резултатите от 2015 г. са по-добри спрямо 2006 г., но въпреки това съдържат изключително притеснителни заключения, каза вицепремиерът и министър на образованието в оставка Меглена Кунева.

Един от изводите е, че 37,9 от младежите в България са функционално неграмотни по природоматематически науки, а по четене и математика този процент е още по-голям.

В изследването по четене функционално неграмотни (но това не са неграмотни ученици) са 41% от участвалите български тийнейджъри.

По математика функционално неграмотни са 42% от българските ученици, а по природни науки функционално неграмотни са 37,9% от учениците ни.

Светла Петрова коментира, че PISA не е тест за интелигентността на учениците, а изследването оценява способността на учениците да анализират и да използват знанията си в реален житейски контекст.

Програмата PISA е резултат от ангажимента на държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да изследват качеството на училищното образование, обясниха от МОН. България се включва в програмата още от началото й през 2000 г.

Данните от PISA 2015 показват, че средният резултат на учениците по природни науки в държавите от ОИСР е 493 точки.

С най-висок среден резултат са учениците от Сингапур, които изпреварват значително останалите ученици със среден резултат от 556 точки. След това са учениците от Япония със среден резултат от 538 точки, от Естония - с 534 точки. 39 държави имат среден резултат по природни науки по-нисък от средния резултат на ОИСР, сред тях е и България. През 2015 г. българските ученици имат среден резултат по природни науки от 446 точки, като той е с 47 точки по-нисък от средния резултат в ОИСР.

В PISA 2015 средният резултат на учениците по математика от държавите в ОИСР е 490 точки. Учениците от Сингапур отново са с най-висок среден резултат по математика - 564 точки. Средният резултат на българските ученици по математика в изследването е 441 точки, или с 49 точки по-нисък от средния за ОИСР.

Средният резултат в PISA 2015 по четене на учениците от държавите от ОИСР е 493 точки. И тук отново учениците от Сингапур имат най-висок среден резултат - 535 точки, около 40 точки над средния за ОИСР. 40 точки разлика в скалата на PISA означава една година обучение, обясни Светла Петрова.

След Сингапур по четене са учениците от Хонконг, от Канада и от Финландия - със среден резултат с около 30 точки по-висок от средния на ОИСР. Средният резултат по четене на българските ученици в PISA 2015 е 432 точки.

Изследването показва още, че в България намалява разликата в средните резултати на момчетата и момичетата по четене. Момичетата са показали по-ниски средни резултати, а процентът на функционално неграмотните от тях се увеличава в сравнение с предишни изследвания. В същото време функционално неграмотните момчета намаляват незначително.

Един от най-важните изводи за всички държави, участвали в изследването, е че семейната и социалната среда оказват огромно влияние върху резултатите на учениците. 59% от българските ученици от социално слаби семейства и учениците, за които българският не е майчин език, имат по-слаби постижения.

Вижте още във видеото на Bulgaria ON AIR:

„МОН не може да промени семейната среда, но може, трябва и ще въздейства за това да осигури условия, така че семейната среда да не е единственият определящ фактор за резултата на учениците“, коментира Меглена Кунева.