Какви са пътищата за повишаване на финансовата грамотност сред младежите?

Дали финансовото образование на подрастващите – ученици и студенти, е работа на държавния, или на частния сектор, и какъв е моделът да бъде повишена сега ниската финансова грамотност на подрастващите – това коментираха участниците в конференцията „Финансово образование за устойчива икономика“, организирана от Bulgaria On Air, Investor.bg и Bloomberg Television.

Доброто финансово образование е изключително важно както за икономиката на държавата, така и за социалната сфера, заяви министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Той посочи, че всички дискусии за пенсионната реформа показват колко е важно човек да планира дългосрочно финансите си.

„Видяхме какво се случва в банковата система – там има доста уроци за вложителите. Финансовият и банковият сектор имат своите особености и те трябва да се познават. С по-добро образование бихме могли да осигурим и по-високи доходи, и по-добро планиране“, каза Калфин. 

Конференцията за образование

17 / 22

Още галерии

Д-р Елеонора Танкова, декан на факултет „Международна икономика и администрация“ във ВСУ „Черноризец Храбър“, разясни по каква програма студентите във висшето училище се образоват финансово.

„Изправени сме пред сериозен дефицит във финансовото образование. Търсим начини да преодолеем този дефицит, защото последиците от него имат измерение най-вече в бъдещето“, отбеляза тя.

Експертът посочи, че има разработени правила как трябва да бъде структурирана една национална стратегия – да се търси намаляване на свръхзадлъжнялостта, да се фокусира вниманието върху дългосрочните спестявания и по-добрата осведоменост за правата на потребителите.

Преподавателите във ВСУ са избрали студентите като най-подходяща за финансово ограмотяване възрастова категория, защото според тях младите хора са една от най-уязвимите целеви групи.

Сега университетът актуализира учебното съдържание, включва студентите в различни видове проекти, поощрява най-добрите със стажове и стипендии, организират се майсторски класове. Част от финансовата грамонтост трябва да са училищата и различни финансови институции, каза тя.

Според нея липсва едно ключово звено в тази система – това са държавните институции. Само ако и те участват, „екосистемата“ на финансовото образование ще е устойчива и ефективна, заяви преподавателят. Доц. Танкова допълни, че ВСУ има и проект за международна StartUp академия.

Дали за финансовото образование да отговаря само държавата или само частният сектор – истината е по средата, коментира проф. Николай Денков, зам.-министър на образованието.

Той смята, че в образователната система има няколко дефицита.

„Преди години образованието беше по определени дисциплини, а животът показа, че са необходими умения, които не могат да се дефинират в една определена област и там системата е закъсняла – финанси, предприемачество, информационни технологии, меки умения – за работа в екип и подготовка на проекти – все неща, които не могат да се сложат в класически дисциплини“, заяви Денков.

Според него финансовото ограмотяване трябва да започва от 6 – 7 клас. По думите му е важно това да не става със скучни и сухи уроци. Освен това ограмотяването трябва да обхване и висшите училища, допълни той.

Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите, смята, че България не е изключение в Европа по нивото на финансовото образование, а Канада в момента води модела по въвеждането му в света. Като цяло в Европа добрите опити са в Шотландия, в останалите държави положението е както при нас, каза Дацов.

Според него в тази посока трябва да работят образователното министерство, КЗК, КФН, Асоциацията на банките и експертите от НАП.

Не трябва да слагаме акцент върху висшето образование, защото трябва да се започва по-рано. Добре е у нас да се започне с 9 и 10 клас, но МО трябва да има ясен план за въвеждане на финансовото образование, което да обхване 4-10 клас, каза Дацов.

Проф. Ричард Макдоналд, доктор по икономика в Университета в Бингхемптън, смята, че всички заинтересовани от процеса трябва да участват. Например според него може да бъде създадена частна асоциация, която да отговаря за финансовото образование.

Той посочи, че държавните институции, професионални организации на заети в образованието и НПО в САЩ работят съвместно в тази посока.

Доц. Евгени Евгениев от Световната банка каза, че финансовата институция се занимава с въпроса за финансовата грамотност по света. Правим диагностика, която идентифицира най-добрите практики в световен мащаб по отношение на защитата на потребителите. До момента са направени 25 диагностични прегледа, включително в Източна Европа и в България, обясни той. При проучванията се изяснило колко е ниско нивото на финансова грамотност.

Владимир Савов от КФН също заяви, че правилният път е по средата – да се съчетаят усилията на частния сектор и държавата.

Росен Бъчваров от НАП разясни какви усилия полага Агенцията, за да подобри финансовото образование чрез уроци в училищата. Учениците получават знания за данъците, социалните и здравните вноски, и основни знания за организиране на бюджет. Младежите работят и практически с фактури или данъчни декларации.

Служителите на НАП са се срещнали с 30 хил. ученици за последните две години. „Един час обаче не е достатъчен, трябва да има програма. От средното образование не е целта да излизат специалисти по финанси, но трябва младежите да имат основни познания и широк достъп до информация“, отбеляза той.

Според данъчната администрация нивото на финансовото образование е необходимо да се повиши, но чрез нетрадиционни техники за учене.

Росица Вартоник от Фондацията за финансова грамотност се съгласи, че това знание трябва да се предоставя на учениците атрактивно. Ефективният начин е да ангажираме учениците, каза тя и посочи като пример програмата „Моят живот, моите финанси“, реализирана в 15 училища.

Участниците в дискусията отбелязаха обаче, че в момента учениците са претоварени и е важно как точно ще се включат тези дейности в програмата им.

На въпрос дали финансовото обучение трябва да е задължително за учениците и студентите, проф. Макдоналд заяви, че ако то е задължително, е необходима качествена подготовка на учителите. Тогава трябва да се започне още с подготовката на студентите, които се подготвят за учители. Те трябва да бъдат обезпечени и с качествени материали, които да заинтригуват младежите.

Не е задължително ресурсите да се осигуряват само от правителството, може да се включи и частният сектор, каза той.