Как базираната у нас CommEq си спечели подкрепата на водещ хедж фонд

Във връзка с установяването на стратегическо партньорство между базираната у нас компания CommEq и фонда FRM разговаряме с Кристофър Солхайм, основател и главен изпълнителен директор на CommEq и Патрик де Джентил Уилямс, ръководител Начално финансиране в FRM.

CommEq Asset Management (CommEq), заедно със сестринската си компания Commetric, е основана през 2005 г. от норвежкия предприемач Кристофър Солхайм. Партньорството с FRM включва начална подкрепа и помощ за стартиране на институционален бизнес за управление на активи, както и риск мениджмънт услуги.

FRM е хедж фонд поделението на Man Group – водеща компания в областта на алтернативните инвестиции, която към края на март е управлявала 54,8 млрд. долара. Бизнесът на Man Group води началото си от 1783 г. Компанията е листвана на Лондонската борса и е част от индекса FTSE 250. Пазарната й капитализация е около 1,5 млрд. паунда. (2,2 млрд. долара). FRM е сред първите 10 компании в света по размер на средствата, които насочва към хедж фондове. Компанията разполага с един от най-големите в индустрията екипи за анализи и инвестиции.

- Какъв е бизнесът на FRM и какво място заема в него CommEq?

Патрик Уилямс:

FRM управлява 16-17 млрд. долара. Нашите клиенти са много големи международни инвеститори – държавни фондове, пенсионни фондове, богати фамилии, както и застрахователи.

Ние изграждаме портфейли от т. нар. фондове от фондове (диверсифицирани, тясно фокусирани, както и клиентски) за специализирани инвеститори. Нашите портфейли инвестират в около 100 различни хедж фондове.

CommEq е един от тези хедж фондове. Всеки такъв хедж фонд има специфична стратегия, своя тясна експертиза. Те идват при нас и казват, например, че са най-големите специалисти по аржентински дълг или конвертируеми облигации или уранови мини. Ако им повярваме, ние насочваме средства към тях.

Повечето хедж фондове преследват една конкретна стратегия. За млад хедж фонд CommEq е доста голям – в него работят 25 човека.

- Как избрахте CommEq?

Патрик Уилямс:

Аз конкретно отговарям за инвестициите в много млади хедж фондове. Годишно получавам по 700 предложения за инвестиции от целия свят, като България не е обичаен източник на такива предложения. В рамките на около година екипът на CommEq успя да ни убеди, че имат изключително рядка и ценна експертиза – те използват компютърни технологии за извличане на важна корпоративна информация от неструктурирани данни.

Ние се убедихме, че те са най-добрите, въпреки че имат за конкуренти големи утвърдени хедж фондове. Разбрахме, че това е много талантлив екип с много ценна експертиза, който с наша помощ ще изгради много успешен бизнес, който в крайна сметка ще донесе пари на нашите инвеститори.

Кристофър Солхайм:

Преди около година влязохме в контакт с FRM, за да видим дали можем да си осигурим тяхната подкрепа (инфраструктурна и оперативна). Първо ни се изсмяха, че не можем да направим това от офис в България. Първо трябвало да отворим офис в Лондон, за да имаме някакъв шанс и то след 2-3 години. Ние обаче опитахме и FRM дойдоха в София през септември-октомври миналата година, като започна процес на интензивно опознаване.

- Ще ви трябва ли допълнителен капитал?

Кристофър Солхайм:

През 2013 г. CommEq няма да търси допълнителен капитал, но през 2014 г. ще потърсим.

- Вие сте основали през годините в България NexusManagement (1991), NetComs (1995) и 2B (2001). Каква е съдбата им?

Кристофър Солхайм:

2В беше продадена на джойнт венчър между Ройтерс и Dow Jones през 2005 г. Оттогава насам малкият екип на компанията се е разраснал многократно. NexusManagement стана публично дружество преди доста години и понастоящем е част от американската компания Enables IT. NetComs сега е част от търгуваната на Nasdaq Hackett Group. В момента функционира и друга компания, в чието основаване помогнах преди десет години – Netage.

- Как открихте България? Какво ви привлече тук?

Кристофър Солхайм:

Преди много години срещнах млад българин във влак в Белгия, който и до днес е мой приятел. Той беше физик и маратонец. Аз реших, че щом е физик е много интелигентен, а щом е и маратонец, е много издръжлив.

Той ми разказа за ситуацията тогава в България. Мисля, че беше 1991 г. Дойдох тук, за да проуча възможностите за бизнес и започнах такъв.

- Как работи вашата система за генериране на алфа възвръщаемост (допълнителната доходност над тази, която съответства на конкретния риск – бел. ред.)?

Кристофър Солхайм:

CommEq разработи иновативна платформа, която надвишава всичко постигнато досега в тази област. Търсим неизползвани досега данни, които имат потенциала да окажат значително влияние върху ценните книжа на компаниите. Имаме 2,5-годишен опит в прилагането на своята инвестиционна стратегия. Нашият иновативен подход ни позволи да генерираме алфа при различна пазарна среда в рамките на повече от пет години.

Разработили сме система, която чрез анализ на данни прави прогнози за американския пазар. Всеки ден ние вземаме много краткосрочни автоматизирани решения за покупко-продажба на ценни книжа, които се изпълняват също чрез автоматизирани системи за търговия. Вземането на решения се базира отчасти на ровенето в много текстове.

Комбинираме тази информация със структурирани данни относно оценката на ценните книжа и ги вкарваме в нашата автоматизирана система, която идентифицира дали съответните ценни книжа са подценени или надценени. Това изисква много различни компютърни процеси, използването на математика и статистика.

- Планирате ли разширяване на експертизата на CommEq и в други области?

Кристофър Солхайм:

Да. Гледаме на инвестицията от страна на Man group (чрез фондът FRM – бел. ред.) като на признание за българския талант. Много е вълнуващо да сме в момента в България. Тук има много надарени млади хора – математици и компютърни лингвисти. Планираме да се разширим в различни области, като форекс търговията, както и към пазари извън американските. Планираме и поне двойно разширяване на екипа във времето.

- Как оценявате в момента средата за хедж фондовете в глобален план?

Патрик Уилямс:

За да отговорим на въпроса трябва да погледнем към този бизнес в исторически план. Ако се върнем към 70-те, 80-те и 90-те години бизнесът се разшири, като клиентите почти изцяло бяха богати частни лица. В бизнеса нямаше голяма конкуренция и мениджърите, или поне някои от тях, бяха в състояние да генерират много висока възвръщаемост, като Джордж Сорос например.

В края на 90-те и първото десетилетие на 21 век се извърши сериозно пренасочване на бизнеса към институционалните инеститори, пенсионните фондове, дарителски фондации и т.н. Още до средата на първото десетилетие на века тези инвеститори се превърнаха в най-големите вложители в хедж фондове, докато от друга страна богатите индивидуални инвеститори започнаха да изтеглят капитали по време на кризата. Днес мнозинството от активите в тази индустрия са на институционални инвеститори.

Индустрията трябваше да се съобрази с много по-формалните изисквания на институционалните инвеститори, както и с много по-ниския им риск толеранс спрямо богатите индивидуални инвеститори. Като резултат от това и възвръщаемостта на хедж фондовете спадна. Днес апетитът на институционалните инвеститори към продуктите на хедж фонд индустрията продължава да е много висок. Според специалистите бизнесът ще продължи да се разраства заради този институционален интерес, без да броим зараждащата се в САЩ хедж фонд индустрия на дребно.

Очакваме около 10% ръст на активите на хедж фондовете през следващите няколко години. Търсенето от друга страна остава стабилно. Регулаторните изисквания в глобален план се отразяват на разходите за правене на този бизнес, но не засягат начина на конструиране на портфейлите. Евентуалният данък върху финансовите транзакции обаче е друго нещо, но инерцията за въвеждането му отслабна.

Като цяло от доста време инвестиционната среда не е била толкова атрактивна за хедж фондовете. Основният конкурент на хедж фондовете винаги са били отделите на инвестиционните и търговските банки, които търгуват за собствена сметка. Те са надвишавали хедж фондовете по брой на транзакциите до преди кризата, но сега ситуацията е коренно променена. Тяхното изтегляне откри пространство за улавяне на пазарни неефективности, така че през следващите пет години хедж фондовете ще имат много повече възможности, отколкото през предходните пет. Индустрията се намира в стабилно, макар и не еуфорично състояние.

- Каква е минималната инвестиция, която клиент трябва да направи във вашите хедж фондове?

Патрик Уилямс:

Инвеститорите обичайно влагат от 1 до 10 млн. долара в нашите диверсифицирани портфейли, за които се изискват прилични финансови познания, или пък в нашите специализирани портфейли, за които се изискват задълбочени финансови познания. При клиентските портфейли обикновено става дума за инвестиции от поне 100 млн. долара.