Жилищното строителство
Очевидно, за да проработи политиката на евтините пари бе необходимо да се стимулира търсенето. Струва си да се изследва един конкретен трансмисионен механизъм, а именно – ефектът на евтините пари върху жилищното строителство.
Броят на жилищата, построени от частния сектор нараства от 133 хил. през 1931/32 г. до 293 хил. през 1934/35 г. и 279 хил. през 1935/36 г. Строежът им директно е допринесъл с допълнителни 55 млн. паундакъм икономическата активност до 1934 г., като заради мултиплкатора действителният ефект вероятно е достигнал 80 млн., което е една трета от увеличението на БВП в периода 1932-1934 г.
Строителството е реагирало на понижението на лихвите и на виждането на предприемаите, че строителните разходи са се оттласнали от дъното, като и двата стимула са резултат от политиката на евтини пари.
Жилищното строителство през 30-те е реагирало толкова силно на стимулите заради два основни фактора:
Първо, предлагането на ипотечно финансиране е нараснало рязко и е станало по-достъпно в икономика, която не е имало финансова криза, ограничаваща кредитирането.
Второ, жилищата са били по-достъпни за все повече потенциални купувачи.
Уроците за Джордж Озборн
Първо, при близки до нулата лихви традиционното инфлационно таргетиране от страна на независима централна банка може да не е най-добрата рамка на монетарната политика.
Въпросът излиза извън сегашния дебат за поставянето на други монетарни цели - по-висока инфлация или ниво на номиналния БВП. Поуката изглежда е, че не винаги централната банка е най-добрият инструмент за осъществяване на паричната политика.
Второ, би било хубаво в сегашните условия да се повтори жилищният бум от 30-те.
Очевидно това е малко вероятно, след като достъпът до ипотеки и законодателството, свързано със жилищното планиране са много различни. Планирането понастоящем изкривява жилищния пазар, като либерализирането му би насърчило строежа на много жилища. Такава промяна обаче е политическо предизвикателство и едва ли ще се случи.