Спираме цигарите и алкохола и се пенсионираме милионери

Неотдавна щатските медии отделиха особено внимание на една малка книга, озаглавена „Милион долара преди да станеш на 30“. В нея авторът Алън Кори разказва за пътя си до натрупването на 1 млн. долара. 

Формулата на успеха на Кори изненада мнозина – не блестящи инвестиции на борсата, превъзходни бизнес умения или уникална иновативност, а нещо много по-просто – спестовна дисциплина.

Кори работи съвсем обикновена работа в Ню Йорк, живее изключително скромно и се опитва да спестява всяко пени от малката си заплата. Стремежът му да спестява понякога граничи с екстремното. Спестеното обаче инвестира и така след около 10 години успява да натрупа един милион долара.

Уникална и изключително интересна история, но доколко е възможно това?

Уинстън Чърчил без съмнение би заклеймил „икономичния“ метод като малодушен и грешен. Според големия държавник когато разходите ти са по-големи от доходите, винаги трябва да се стремиш да увеличиш доходите, а не да намалиш разходите. Алън Кори обаче решава да атакува тази максима и го прави с впечатляващ успех.

Математиката зад някои прости спестовни решения е забележителна.

Ако искате да изчислите сумата, която ще натрупате, ако депозирате Х средства, при лихва i (изразена като десетична дроб), за n периода време, формулата, по която може да го направите, е следната:

FV = Х* [(1+i)^n - 1 ]/ i

(символът ^ обозначава „на степен“)

Където FV (от англ. Future Value) е вашата бъдеща натрупана сума.

Нека разгледаме следния експеримент:

Двучленно семейство, на възраст 30 години, са пушачи, които харчат по 3,50 лв. на човек за цигари всеки ден и средно по 3 лв. на човек за алкохол (не изцяло неразумно предположение, като се имат предвид някои по-нездравословни навици на българина, както и цените на алкохола по ресторанти и заведения). Така общият разход за цигари и алкохол на двучленното семейство е 13 лв. на ден.

Двойката обаче решава да съкрати този нездравословен разход и да спести тези 13 лв. Мечтата на двойката е да се пенсионират, когато и двамата са на 65 години, и да се наслаждават на старините си, без да мислят за финансови проблеми.

Така, на всеки 2 седмици съпругата решава да внася спестените за тези 14 дни 182 лв. (14х13=182) в продължение на 35 години. Разбира се, семейството знае как да управлява личните си финанси и не внася парите където и да е, а търси депозитите с най-висока доходност и открива, че в момента може да намери депозити с годишна лихва от около 8,5 на сто. Всеки двуседмичен депозит започва да носи лихва веднага. Тъй като в годината има 52 седмици, лихвата начислявана на всеки две седмици е (2/52) х 8,5% = 0,327%. Това е нашето i.

Трябва да открием n, което е броят на двуседмичните периоди за 35 години – (35 х 52)/2 = 910 и да заместим във формулата:

FV = 182*[(1+0.00327)^910 -1]/0.00327 = 1 030 131 лв.

Не напразно Айнщайн казва, че: „Най-мощната сила във Вселената е сложната лихва“.

Така, ако семейството спести разходите си за цигари и алкохол, които в нашия случай възлизат на 13 лв. на ден, и внася всеки две седмици спестените от двамата 182 лв. при годишна лихва от 8,5 на сто, то след 35 години те ще могат да се пенсионират милионери.

В случая на 30-годишния милионер Алън Кори това е станало за значително по-кратък период от време – около 10 години. Това, разбира се, е възможно, ако „вноските“ на Кори са били доста по-големи от 182 лв. и чрез инвестиции на борсата и на други места е успял да реализира годишна доходност от над 8,5 на сто.

Скептиците могат да погледнат на доходност от депозити от 8,5 на сто като изключително висока и резултат от краткотрайната стресова ситуация на ликвидната криза. Историята обаче показва, че годишната доходност от фондовите пазари е между 8-12 на сто (средната доходност на S&P 500 през 20 век доближава тези цифри). Към момента на пазара могат да се намерят корпоративни облигации, чиято доходност варира между 7 и 20 на сто на година. Така че, въпреки че годишна доходност от над 8 на сто е висока и свързана с риск, тя не е извън рамките на нормалното.

Друга привидна слабост на нашата формула е пренебрегването на инфлацията. Тук обаче приемаме, че заедно с ръста на цените, ще нарастват и заплатите, и семейната двойка ще коригира двуседмичните си вноски с темпа на инфлацията.

Най-голямата слабост на този подход обаче е предположението, че банките начисляват лихвата на всеки две седмици. Това се случва много рядко и в повечето случаи периодът, на който се прави, е една година или 6 месеца. В някои инвестиционни схеми обаче тази пречка може да бъде коригирана. Ако не, то това може да се коригира с увеличаване на вноската или с търсене на по-висока годишна доходност в други финансови инструменти.

Примерът обаче илюстрира колко бързо регулярно инвестирани/депозирани суми, при добра доходност, имат потенциала да се превърнат през годините в истинско богатство. Едно просто ограничаване на някои вредни разходи като цигари и алкохол и тяхното усърдно и дисциплинирано инвестиране може да са разликата между спокойни старини или работа и мислене за насъщния след пенсиониране.

Освен това, ако спрем алкохола и цигарите, най-вероятно ще живеем и по-дълго, за да се радваме на тези спестявания.