Латентните фактори правят изненадите на пазара

Колко време е необходимо на инвеститорите да оценят и реагират на вече установени условия или тенденции?

„Пазарът не може да бъде идеално предвиден, защото има латентни фактори, които не могат да бъдат оценени - както кога, така и колко ще повлияят“ - из лекция на Пламен Орешарски пред студенти в УНСС

Гледайки отчета на дадена компания, ние виждаме миналото, което дава информация дали мениджмънтът е успял да направи това, което е обещал, след като е направил прогнози и е разяснил факторите пред бизнеса си. Но това само по себе си няма да определи цената на акцията. Тя зависи от редица други фактори, голяма част от които по своята същност са латентни (за които говори и г-н Орешарски), т.е. реално съществуващи, но все още непроявени.

Ипотечната криза в САЩ например, която е известна и се разраства от края на 2006 г., доведе до паника на пазарите за първи път през лятото на 2007 г., а в момента става още по-тежка. Мнозина дълго време я пренебрегваха, дори шефът на ФЕД Бен Бернанке и президентът на САЩ Джордж Буш. В момента 34% от анализаторите виждат тази криза като основен фактор за пазарите в следващите две години, спрямо 18% през август миналата година, според данни на Националната бизнес асоциация в САЩ. Според теорията на хлебарките, истината не излиза наяве наведнъж, защото пострадалите играчи се стараят да отложат оповествяването.

Неслучайно някои от пострадалите от ипотечната криза обявиха загубите си едновременно с новина за издаване на конвертируеми облигации. Такъв беше случаят със Ситибанк. А защо не бяха обявени загубите преди намирането на спасителен план? Колко играчи не са намерили спасителен план и мълчат за загубите си?

Брокерът, донесъл многомилиардни загуби на Сосиете Женерал, навреди много на пазарите и също влиза в определението за латентен фактор. Сега банката е принудена да направи увеличение на капитала при ниска емисионна цена, "размивайки" дела на старите си акционери, правейки увеличението на капитала си атрактивно в тежката ситуация на финансова криза. По подобен начин Ситибанк направи облигациите си атрактивни за арабските шейхове, за да се спаси от неликвидност, продавайки им конвертируеми облигации.

Друг латентен фактор е китайският пазар със средно P/E от 70-80 след ръст от 160% за една година. Голяма част от този ръст вече е стопена в резултат на спада с 20% в последните месеци.

Китайският пазар е част от групата BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай). В Китай в момента има две тревожни тенденции, които пазарът започва да отчита. Първият е високата инфлация от над 7%. Най-просто казано това води до скъпа работна ръка, скъпо производство и неконкурентен износ. Втората тенденция е намаляващ тепм на ръст в търговския излишък. Вместо 50% ръст на търговския излишък, какъвто беше за 2007 г., за януари той вече е само 22%. Твърди се, че причината е в скъпия петрол, но той поскъпваше през цялата 2007 г. Истината вероятно е в по-неконкурентния износ поради инфлацията в Китай и все по-намаляващата покупателна способност на американците. Не трябва да се забравя и че ръстът на китайския търговски излишък се измерва в щатски долари, а те се обезцениха доста. Нещо повече, кризата в САЩ може да превърне страната от вносител в износител. Така Китай, ЕС, Латинска Америка и Япония ще пропуснат износ за 6 млрд. долара и икономиките им ще пострадат „неочаквано“.

В България общият индекс на цените на производител през януари на годишна база нараства с 13,2%. В Западна Европа и САЩ инфлацията е около 3-4%. Това означава, най-общо казано, че износителите ни са имали 13% ръст на разходите и едва 4% ръст на приходите на единица продукция.

В същото време ниската безработица, най-вече в София, води до увеличаване на разходите за труд и се стига до т.нар. прегряване на икономиката, което допълнително отнема от конкурентоспособността на производителите.

И въпреки това, докато инфлацията на ниво производител е сред най-следените индикатори в другите страни, в България голяма част от борсовите анализатори нехаят за този фактор.

Мнозина ще кажат, че високата инфлация на производител е поради ръста на енергоносителите, но в САЩ например, въпреки поевтиняването на долара спрямо еврото и съответно по-силния петролен шок, инфлацията е едва 4%. При всички случаи новините за конкурентоспособността на икономиката ни са твърде лоши и е хубаво, че някои компании инвестират в нова техника, която спестява разходи за труд. Това е спасението, но колко компании имат ресурса, желанието и знанието да го направят?

Още по-влошена е конкурентоспособността ни срещу компаниите, продаващи срещу долари, защото освен рязкото увеличение на себестойността на производството у нас, силно негативно влияние оказва и спадът на долара през последните години. Ефектът е катастрофален за българския износ на пазари като Русия, Украйна и Турция, където плащанията се договарят преимуществено в зелена валута.

В средата на февруари официалните данни за търговския баланс на еврозоната показаха първи търговски дефицит за последните 16 месеца – логичен резултат от скъпото евро. Там обаче инфлацията на ниво производител е с около десет процентни пункта по-ниска от тази в България и нашата страна би следвало да има много по-големи проблеми с конкурентоспособността на износа.

Що се отнася до недвижимите имоти, проучванията показват, че англичаните и ирландците са намалили покупките си у нас, като са заменени от руснаци, латвийци, естонци и скандинавци. Поведението на инвеститорите от Русия, прибалтийските републики и Скандинавия е пример за поредния латентен фактор, чието влияние върху икономиката и финансовите пазари все още не може да бъде точно оценено.

Има ли връзка между недвижимите имоти в България и БФБ-София? Отговорът на този въпрос е, че съществуват поне две преки директни връзки. От една страна, може да се посочат инвестициите на някои инвеститори в акции, финансирани чрез продажби на недвижими имоти или ипотечни кредити, а от друга - обратните операции по изтегляне на средства от фондовия пазар с цел вложения в недвижимости. Втората важна асоциация е с чуждестранните капиталови потоци - като цяло чужденците купуват наши имоти и през 2007 г. са вложили 1,7 млрд. евро, спрямо 1,15 млрд. евро през 2006 г. Това са значителни суми, които влизат в икономиката и се проявяват през "лакмуса" на икономиката – БФБ-София.

Има ли връзка между България и чужбина? Колкото и да не се иска на някои, връзка има и то доста директна. Първото голямо публично предлагане, това на БАКБ беше невъзможно без чужденци, защото пазарът ни беше малък. След това в големите IPO-та на ПИБ, Каолин беше официално съобщено че над 50% от покупките са от чужденци. В другите IPO, SPO и големи увеличения на капитала като това на Химимпорт и Спарки Елтос чужденците вероятно също доминират.

В определени ситуации на слаба ликвидност, подобни на ипотечната криза в САЩ, свободните парични средства намаляват в глобален мащаб и се налагат продажби. На западните финансови пазари ликвидността към момента е много ниска поради недоверието между банките, подобно на банковата криза у нас през 1995-1996 г. Едва ли преди година някой е предполагал, че българските договорни фондове ще се превърнат от нетни купувачи в нетни продавачи на акции.

Само ще напомним, че спадът на БФБ-София от 1998 г. до 2001 г. започна след обявяването на мораториум върху вътрешния дълг в Русия, което принуди много фондове за изтрият от балансите си портфейлите в Източна Европа, уволнявайки анализаторите и продавайки всички притежавани акции.

От друга страна, свързаността с чужбина носи и позитиви. Например компании в циклични сектори могат бързо да правят огромни печалби при ръст в цените на суровините, както и да инкасират значителни загуби. Отделно компаниите, които изнасят, успешно могат да увеличават приходите си над определено лимитирано от размера на България ниво.

Недооценен фактор през последните месеци бяха и IPO-тата и увеличенията на капитал. За последните години няколко млрд. лв. излязоха от пазара и влязоха в бизнеса, което не е непременно нещо лошо, но все пак намалява свободния кеш, което в условията на световна неликвидност, повишени лихви и рискови премии, прави пазара податлив на трусове.

Лихвите по междубанковите депозити в България са рекордно високи, което чисто теоретично предполага, че някои банки изпитват необходимост да се освобождават от пакетите си от ценни книжа, за да си осигурят паричен ресурс.

Латентен фактор си остава и повишението на цената на електроенергията за промишлени нужди с 30% от 1 юли 2007 г., което доведе до сериозни затруднения на някои промишлени предприятия да погасяват задълженията си, а други, дали изцяло или частично вследствие на този фактор, отбелязаха понижение в резултатите си за последното тримесечие.

Повтарянето в унес, че нищо в икономиката не се е променило, че компаниите се справят добре и т.н. обаче като че ли действа успокояващо. Спокойствието идва и от убежденията на голяма част от пазарните участници, че пенсионните фондове могат да "подпрат" пазара, но не може да се пренебрегне фактът, че вече 18% от инвестициите им са в чужбина, тоест двойно по-голям дял от преди година.

За спада на БФБ-София през последните месеци определено спомогна и непроявеният фактор на големите очаквания, вложени в цените, тоест инвеститорите "купуваха" още нереализирани резултати, които се очакваха след една, две или три години.

През 2001 г. неоценен латентен фактор беше зараждането на пенсионните фондове у нас. През 2008 г. такъв фактор вероятно ще е отпадането на данъчните преференции за вноски в доброволен пенсионен фонд, както и неувеличаването на пенсионната вноска за втори стълб от 5% на повече, което сериозно щеше да помогне на капиталовия пазар, защото пенсионните фондове инвестират и в България, въпреки че тенденцията е да увеличават вложенията в чужбина.

Потенциални латентни фактори могат да бъдат още лош мениджмънт на публичните компании, конкуренция, недобросъвестен мажоритарен собственик, политическа криза, съчетана с ултраляво управление, природни бедствия (земетресението в Истанбул доведе до срив на борсата), войни (войната в Косово доведе до срив на борсата у нас), демографски фактори (влияят бавно но значително), технологични фактори (даващи предимство на бързите конкуренти), образователни фактори (липса на квалифицирани кадри), понижение на кредитен рейтинг на България (в последните месеци видяхме такова събитие), падане на валутен борд в Естония или Латвия би фокусирало негативизъм и върху българския валутен борд, промяна на валутното съотношение в нашия валутен борд, рязко поскъпване на петрола и другите енергоносители и др.

В обобщение, може с увереност да се твърди, че борсата е индикатор за цялостните икономически процеси и всеки фактор се отразява, ако не на цялата борса, то на някои компании, листвани на нея. Добрият анализатор може да прецени кой фактор ще повлияе и доколко, а също и да предвиди бъдещето най-добре, като по-този начин извлече максимална ползва в по-голяма печалба или ограничена загуба.

Материалът е с аналитичен характер, като голяма част от дадените примери са хипотези за ситуации, при които пазарът би се повлиял в една или друга посока. Изказаните съждения не представляват препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.