Как да търгуваме двойки?

Една от популярните и често използвани спекулативни стратегии за търговия на финансови инструменти в големите фондове е т.нар. търговия на двойки. Този тип търговия изисква известна работа при проучването и умения за работа с данни, но при добро изпълнение може да се окаже изключително печеливша стратегия.

Обект на търговията с двойки са финансови инструменти с висока и позитивна историческа корелация на цените. Когато историческата разлика между двата финансови инструмента е нарушена, инвеститорите залагат на това, че цените на активите ще се коригират по такъв начин, че историческата разлика между двата инструмента ще се възвърне до средното ниво. Трябва да се отбележи, че тази стратегия е „пазарно-неутрална“, т.е. печалбата/загубата на инвеститора не зависи от това дали пазарът се повишава или понижава, а единствено от това дали относителната разлика между цените на двата финансови инструмента расте или намалява.

Примерно изпълнение на един такъв тип сделка може да се илюстрира по следния начин. Нека приемем, че историческото съотношение между цените на акциите на Кока-кола и Пепси е 2/1. Може да очакваме, че поради приликата между двата продукта цените на акциите на двете компании ще се придържат към средното си съотношение. Нека приемем обаче, че към момента акциите на двата производителя на напитки се търгуват при съотношение на цените от 1,5/1. Тъй като цената на акциите на Кока-кола в момента е в относително по-неизгодно положение спрямо средното историческо отношение, инвеститорът купува акциите на Кока-кола (отваря дълга позиция) и едновременно продава "на късо" акциите на Пепси. Общата стойност на двете сделки трябва да е една и съща. Тази търговия ще бъде успешна тогава, когато акциите на Кока-кола се повишат с повече (или респективно се понижат с по-малко) от тези на Пепси, т.е. когато съотношението между двете цени нарасне над 1,5/1. Печалбата/загубата от този тип сделка не зависи от това дали пазарът е „мечи“ или „бичи“. Тази сделка ще бъде печеливша, когато дългата позиция реализира по-добра възвръщаемост от късата.

Въпреки че не винаги може да се определи каква ще е бъдещата посока на движение на цената на дадена двойка акции, инвеститорът се надява, че съотношението между тях ще се запази около средното историческо ниво. Инвеститорът залага, че моментната разлика в отношението на цените на двата инструмента се дължи на краткотрайна неефикасност на пазара, която ще се коригира в близко бъдеще.

При „търговията с двойки“ е от голямо значение комбинирането на подходящи финансови инструменти. Двата финансови инструмента трябва да имат висока и позитивна корелация (корелационният коефициент, който варира между -1 и +1 измерва степента на съгласуваност между ценовите движения на двата инструмента).

При краткосрочни сделки инвеститорите трябва да изследват корелацията през последните 30-180 календарни дни. Ако търговията е в дългосрочен план, то корелацията между цените на инструментите трябва да се измери за последните 365 дни или повече.

След като се идентифицират финансови инструменти с висока корелация (над 0,7), инвеститорът трябва да изчисли „стойността на двойката“. Това става като се вземе съотношението между цените на двата инструмента (делим цената на първия с втория инструмент). Ако моментното съотношение между двата инструмента е с две или повече стандартни отклонения над или под средното за двата инструмента, то това е сигнал да се извърши търгуване по двойки. Ако съотношението между цените е под средното, то тогава се купува първият инструмент и се продава на късо вторият. Ако съотношението е над средното, случаят е огледално противоположен – продава се на късо първият инструмент, докато при втория се отваря дълга позиция.

Статистическите операции като изчисляване на корелацията, стандартното отклонение и средна стойност се изчисляват лесно на Excel чрез функциите CORREL, STDEVA и AVERAGE.

В по-горния случай стойността на двойката на 29 януари е точно две стандартни отклонения под средната стойност за последните 30 дни. Имайки предвид високата корелация между двата инструмента, това е сигнал за купуване на инструмент А и продаване на късо на инструмент Б.

Например инструментите А и Б със следните характеристики биха били добри кандидати за търговия по двойки: 

Текущото съотношение между А и Б е точно две стандартни отклонения под средното за двата инструмента. В този случай трябва да се купи инструмент А и да се продаде на късо инструмент Б, като общата стойност на двете инвестиции трябва да е равна.

След като инструментите са комбинирани, двойката може да се разглежда като един инструмент, към който биха могли да се приложат и методи, използвани при техническия анализ. Например ако индикаторът RSI (Relative Strength Indicator), приложен към съотношението на двата инструмента (но не по отделно), посочи „oversold“ или „overbought“, то това е сигнал за отваряне на позиция. Индикаторът Bollinger Bands също е полезен при този тип анализ.

При търгуването на двойки не трябва да се пренебрегват и фундаменталните фактори. Препоръчително е да се отварят дълги позиции при инструмента с по-ниско P/E, по-ниска пазарна капитализация и по-висок дивидент. Също така трябва да се вземат предвид и ценовите реакции при новини. Добре е да се избягва отваряне на позиции преди важни новини, които имат потенциала да повлияят повече на единия инструмент, отколкото на другия, като например изявления на централни банки и резултати от съдебни дела.

Тъй като продажбите на късо все още не са позволени на българския фондов пазар, търговията на двойки е неприложима за момента на българската борса. Това не значи обаче, че българските инвеститори не могат да приложат този тип стратегия на чуждестранните пазари. Повечето инвестиционни посредници предлагат т.нар. договори за разлика (ДЗР), чрез които могат да се отварят дълги и къси позиции в почти всички акции и индекси, търгувани по световните борси.

Акции на компании от един и същ или сходни сектори са добри кандидати за търгуване на двойки. Такива например са Coca-Cola и Pepsi; Ford и General Motors; Dell и Hewlett-Packard; Wall-Mart и Target Corporation. Поради сходността на предлаганите стоки и услуги може да очакваме, че тези компании ще имат висока корелация помежду си.

При „търгуването на двойки“ обаче може да се комбинират не само акции с акции, но и акции и индекси. Това е дори по-интуитивно, тъй като се очаква индексите да варират около средното съотношение на елементите, които го съставляват. Пример за такова търгуване на двойки е комбинарането на акциите на Intel (INTC) и на индекса SEMICONDUCTOR INDEX (SMH). Инвеститори, които комбинират тези два инструмента, разчитат, че съотношението между акциите на Intel и акциите на останалите компании от сектора ще варира около средното историческо ниво.

Търгуването с двойки е изключително атратктивен и често използван метод в големите фондове и би могло да даде добри резултати при добро изпълнение. Атрактивността му се дължи на факта, че работи еднакво добре при „мечи“ и „бичи“ пазар, както и на факта, че е комплексен метод, който използва както фундаментални принципи на инвестиране, така и технически. Трейдърите, които използват тази стратегия, експлоатират моментните неефикасности на пазара. За оптимални резултати и диверсификация е препоръчително да се изберат 10-20 такива двойки.