Години наред най-известните мениджъри на фондове и академици в сферата на финансите гледат с недоверие на така наречените "технически специалисти." Уорън Бъфет и Джордж Сорос, безспорно две от най-популярните имена на световната финансова арена, категоризират техническия анализ като пълни безсмислици и „вуду магии“. Академиците, от своя страна, години наред лансират тезата за така наречените „ефикасни пазари“ (efficient market theory), според която всяка информация с потенциал да повлияе на пазарната цена на даден продукт (било то акция, облигация, валута или стока) е вече отразена в цената. Според тази теория в днешната ера на телекомуникации и глобализация е невъзможно спекуланти да реализират над средните нива на възвръщаемост, тъй като пазарите са напълно непредвидими.
Техническите специалисти, от своя страна, не обръщат сериозно внимание на научните аргументи на своите критици с обяснението, че анализът на предишни цени и неговата прогнозираща сила са по-скоро изкуство, отколкото наука. За един технически специалист няма голямо значение дали анализира акция на Microsoft или зърнени фючърси. Техническите специалисти „виждат“ трендове и повтарящи се фигури в графиките на цените и на базата на тях прогнозират бъдещето движение на цените. Именно това странно умение - да се вижда бъдещето в огледалото за задно виждане, е ябълката на раздора между двете школи на фундаменталния и технически анализ.
Теорията за фундаменталния анализ бе дълги години водещата на Уол Стрийт. Според фундаменталните специалисти бъдещите цени на финансовите инструменти се влияят от съвременни икономически показатели, като данни за инфлация, БВП и т.н., и нямат никаква корелация с историческите цени на дадения инструмент. И тъй като тези икономически данни са едновременно достъпни за по-големия брой инвеститори на пазара, те не могат да се използват за предвиждането на цените. Тази теория, за случайността при ценообразуването, бе най-добре формулирана от Бъртон Малкиел в неговия бестселър „Случайна Разходка по Уол Стрийт“ (Random Walk Down WallStreet). Така всеки успех на технически специалист бе определян като сляпа случайност от известните фундаментални специалисти.
Неотдавна обаче фундаменталните специалисти понесоха сериозен удар от едно изследване на Андрю Лоу от Масачузетския технологичен институт и Крег Макинлей от Уортън бизнес скуул - „Не толкова случайна разходка по Уол Стрийт“ (A Non-Random Walk Down Wallstreet). В това изследване Лоу и Макинлей взимат под внимание няколко известни технически индикатора като: глава и рамене, обърната глава и рамене, разширяващи се дъна, редуващи се върхове и дъна и др. Изследването се фокусира върху цените на Американската фондова борса за периода от 1962-1999 и показва, че честотата на поява на гореспоменатите технически индикатори е твърде висока, за да бъдат те изцяло случайни. Най-предвидимите образувания, според проучването, са двойни върхове и дъна, както и глава и рамене и обърната глава и рамене.
Двойни върхове
Появата на глава и рамене се счита за предвестник на промяна на тренда
(Източник: Investopedia.com)
Нещо повече, изследването на Лоу и Макинлей показва разлика между резултатите, от една страна, на Американската и Нюйоркската фондови борси и тези на Nasdaq. При първите само 7 от 10-те тествани технически индикатора се оказват статистически значими, докато при Nasdaq всичките 10 индикатора се оказват неслучайни. Причината за разликата според Лоу е, че техническите индикатори се явяват добри предвестници на бъдещите цени там, където има по-голям брой индивидуални инвеститори, както е в Nasdaq, докато на Нюйоркската и Американската фондови борси голямата част от капиталите се управляват от институционални инвеститори.
Изглежда техническите анализатори започват да набират скорост особено на FOREX пазара, който е много децентрализиран въпреки големия брой институционални инвеститори. Според някои анализатори техническите индикатори важат с много по-голяма сила за FOREX пазара, отколкото за фондовия. Ако се доверим на изследването на Лоу и Макинлей, тогава технически системи за търговия на FOREX, които инкорпорират в себе си индикатори като глава и рамене, редуващи се върхове и дъна и обърната глава и рамене (но не само тях), въпреки че няма да са безгрешни, би трябвало да реализират над средните нива на печалба.
Вижте всички статии от категория Обучение