Често увлечени в търсенето на съвършения технически индикатор, който се предполага, че ще ни каже какъв ще е бъдещият курс на пазара, забравяме, че има много прости и логични особености при формирането на баровете, които могат да ни покажат какво е вероятно да направи пазарът от настоящия момент нататък. За целта не са ни необходими много сложни и дори неразбираеми модерни инструменти, а просто трябва да следим къде отварят и затварят отделните барове, какви са стойностите на техните минимуми и максимуми и как се групират помежду си няколко последователни бара.
Това са основите на анализа, който можем да направим на която и да е графика, и трябва да знаем, че конструираните индикатори, които се ползват в техническия анализ са производни на ценовото поведение и представят именно цената под формата на математически преобразувания, така че е редно да играят спомагателна роля при вземането за решения във връзка с откриване и закриване на позиции.
Разновидностите от формирани комбинации между баровете можем да наречем компоненти на пазарното поведение, понеже именно те изграждат пазара, който стига до нас под формата на информация, като наличните графики са именно данни за пазарното състояние в минали времеви периоди, на базата на които се опитваме да направим прогноза за бъдещото състояние на интересуващия ни курс.
Основните видове барове, които отразяват непосредственото пазарно състояние са:
Възходящ бар - той се представя на графиката с по-висок максимум и по-висок минимум спрямо аналогичните компоненти на предходния бар. За него е характерно това, че очевидно търсенето доминира над предлагането, т.е. купувачите контролират пазара и недвусмислено показват временното си преимущество.
Когато са налице няколко последователни възходящи бара, можем да говорим за възходящ тренд, понеже е възможно да свържем минимумите на баровете с възходяща трендлиния.
Обикновено цената на затваряне на този тип бар е над цената му на отваряне и над цената на затваряне на предходния бар. В противен случай потенциалът на възходящия тренд би могъл да поставен под въпрос.
Разбира се, може да се изведат определени допълнителни зависимости с оглед на това къде точно се намира цената на затваряне - например, ако е над максимума на предишния бар, е нормално да се приеме, че потенциалът на възходящото движение е силен.
Низходящ бар - при него е налице по-нисък минимум и по-нисък максимум спрямо същите тези елементи на предишния бар. Тук пазарната конюнктура е свързана с доминиране на предлагането над търсенето и това тласка цената надолу, което може да се изрази чрез по-нисък курс на затваряне на текущия бар спрямо курса му на отваряне, както и спрямо курса на затваряне на предходния бар.
Вътрешен бар - при него диапазонът на ценовото движение е свит дотолкова, че се побира в амплитудата на движение на предходния бар. Максимумът на вътрешния бар е по-нисък от максимума на предходния, а минимумът му е по-висок в сравнение с минимума на предишния.
Тази комбинация разкрива състояние на неопределеност на пазара - няма разпознаваема индикация на пазара за това кой е спечелил правото да отведе цената в желаната посока - битката между търсенето и предлагането не е намерила изход засега. Интересното в тази ситуация е, че предстои солидно движение в определена посока, което е нормална реакция за движещите сили на пазара след моменти на застои и летаргия в цената.
Веднага бихме могли да направим аналогия с формацията “харами” от графиките тип японски свещи, при които също е налице сходна конфигурация, но това е само привидно. При модела “харами” изискването е тялото на втората свещ да се съдържа в тялото на първата, докато тук по дефиниция се следи само за максимумите и минимумите на съседните барове. Ако обаче не сме от най-взискателните, спокойно можем да уеднаквим като стойност значението на двете фигури в анализа си.
Външен бар - особеността му е, че амплитудата на движение на бара излиза извън достигнатите екстремни стойности на предходния бар, т.е. при този модел вторият бар “поглъща” предишния, като има по-висок максимум и по-нисък минимум, съпоставени с предишния. За да определим какво показва за бъдещата посока тази формация, трябва да вземем предвид къде е цената на затваряне на втория бар спрямо цената му на отваряне.
Ако цената му “отваря” е в долната третина, а затварянето му е в горната третина, то барът показва ясно, че доминират купувачите и е възможно покачването да продължи и в следващия бар.
Ако е налице отваряне в горната 1/3 на бара и затваряме в долната 1/3, то продавачите контролират цената и е вероятно да запазят контрола си за следващи бар, където също ще се очаква спад.
Значение има и текущото затваряне спрямо цената на затваряне на предишния бар - ако вторият затвори над нивото на затваряне на първия, може да се разглежда като индикация за предстоящо движение нагоре, ако затварянето е под това на предишния бар, шансовете са по-благоприятни за развитие на низходящ сценарий.
Отново можем да направим аналогия с модел от графиките японски свещи – в случая с фигурата “поглъщане”, но трябва да сме наясно, че там се разглеждат само разположенията на цените “отваря” и “затваря” за два съседни бара, т.е. под внимание се взимат отново само телата на свещите, а не сенките, които формират максимумите и минимумите.
С така представените разновидности на подреждане на барове може напълно да се обхванат възможните конфигурации, така че да се добие навременна представа за потенциала на който и да е пазар да извърши определено движение в дадена посока. Разбира се, това са основите - знанието, без което не бихме могли да се ориентираме в пазарното поведение. Обаче за да преценим дали да открием или закрием позиция, е необходимо да комбинираме тази основа с други инструменти за анализ и когато е налице необходимото потвърждение между няколко от тях, да пристъпим към вземането на решение за участие в пазара.
Вижте всички статии от категория Обучение